За приятелите и friend-овете 0

Преди малко разбрах, че вчера – 17 ноември, е бил денят на "ънфрендването" или на български език – на премахването на излишните хора от списъка с приятели във Facebook. Този ден не е някаква световна официална дата, но фактът, че телевизионният водещ Джими Кимел обяви 17 ноември за ден, в който премахваме излишните хора от френд листите си в социалната мрежа, няма как да не доведе до масовост.

Изгледах видеото с изявлението на Джими (и вие можете да го видите в края на текста) и признавам, че ме накара да се замисля относно това какви хора в действителност добавяме в своите профили и какъв достъп до нашия виртуален живот им осигуряваме. Опитах се да направя обобщение спрямо моя личен опит.

Да речем, че пред нас има един средностатистически потребителски профил във Facebook. В него могат да бъдат обособени няколко различни групи приятели. Едните задължително са бившите (или настоящи) съученици. След тях идват колегите от университетските години. Съществува и групата на приятелите от квартала, както и тази на колегите от работа. Понякога се оформя и общността на семейството, особено ако сте си добавили далечни роднини от различни краища на страната и света. Да речем, че това са хората, с които преди време сте били близки или в настоящето комуникирате извънредно често.

Тези групи са най-стандартните и е абсолютно нормално всеки да ги има. Да, но не са единствени. Постепенно се оформя общността на хората, с които сме се запознали на купон. Те са познати на наши приятели, виждали сме ги на два рождени дни, после сме ги срещнали случайно на улицата и сме се поздравили. "You have 1 new friend request" - това е съобщението, което ви чака няколко часа след като сте се разминали с въпросния човек. Приемате го, защото сте го видели преди няколко часа, по дяволите. Би било голямо лицемерие да го игнорирате в интернет, а на улицата да му се усмихвате мазно, нали така?

Друга група "непознати" приятели е тази на фирмите, компаниите или продуктите, които си създават "човешки" профили, а не специални страници и така попадат в списъците с приятели на куцо и сакато.

Съществува и още една приятелска група, която не мога да назова с едно име, но в нея попадат хора, които искат да ги добавите, защото имената са ви еднакви, защото знаят къде работите и много ви харесват, защото са видели някъде ваш коментар и много са го харесали и т.н.

Личното ми мнение е, че няма нищо лошо в това човек да умее да общува както в реалния, така и във виртуалния свят, да се запознава с нови хора и да решава точно какво и колко да им каже. За целта си има определени настройки, с които всеки може да се справи. Предполагам знаете, че съществуват хора, които искрено страдат, когато видят, че броят на приятелите им е намалял. Започват да се чудят дали някой е изтрил конкретно тях или просто е деактивирал профила си. И поведението им не е съвсем лишено от логика.

Цаката в цялата работа не е да триеш на килограм в деня на триенето или когато си го решиш, а да внимаваш кого приемаш. Животът ни така се е слял с компютрите и възможностите, които те ни дават, че за много хора отношенията в мрежата и извън нея са общо взето еднакви. И всъщност така би трябвало да бъде. Иначе животът би бил много особено нещо – хем си приятел с някого, хем не го поздравяваш. После го изтриваш от нета, но пък като го видиш на улицата му се хвърляш на врата. Подобни реакции са присъщи на шизофрениците или на по-здравите им роднини – лицемерите.