За националната сигурност и кефа

10.05.2016, 14:00

Трябва ли да чакаме държавата да ни направи щастливи

   
 
За националната сигурност и кефа

Вчера сутрин слушах "по новините" изказването на премиера Борисов, след като репортерка го попита за позицията на ГЕРБ за наложеното от президента вето на текстове от Изборния кодекс. Да, ще извадя думите му от контекста, хубавичко ще ги извадя и разнищя, защото има нужда.

Няма да обсъждам Бойко Борисов, нито политическите теми, просто не желая, искам само да се съсредоточа върху тези думи, а това че те са произнесени от министър-председателя на България ще нарека "случайност".

Националната сигурност е да ги направиш тези хора да бъдат щастливи, да бъдат доволни и да им е кеф, че са българи.

Тук става дума за българските граждани мюсюлмани, но не важи ли тази максима за всички хора български граждани в страната и в чужбина? И какво трябва да се направи, за да сме всички ние щастливи и доволни, и горди, че сме българи?

На първо време може би не трябва да получаваме 300-600-800 лв. заплата, докато се чудим как да си изплатим колата, апартамента и как да купим на детето нови обувки, защото е скъсало старите. Ще ни е кеф, ако имаме сила да се зарадваме, че детето ни е здраво и с кеф къса обувки чифт след чифт. Това обаче не е работа на държавата, хора, това е наша работа, ние сме тези, които избират гледната си точка. 

Достатъчно ли е на човек да му оправят пътя пред къщата, да му построят няколко километра магистрала, да му санират панелката, за да се чувства щастлив и защитен и това да е ок за националната сигурност? Понякога е достатъчно. За някои хора е достатъчно. За други не е. Щастието, задоволството и кефът са състояния на духа и всеки е свободен да ги търси, където пожелае. Когато говоря с българи, които не живеят в България от много години, все по-често се убеждавам, че те не са там, за да избягат от България, от мизерията, нищетата, разбитите пътища... Всеки от тях е някъде, където е намерил себе си. Мястото може да не е по-хубаво, хората може и да не са по-добри, но са си неговото място и неговите хора. Онези от българите, които са в чужбина поради други причини и не са намерили себе си там, все някога се връщат. 

Не трябва да чакаме на държавата да ни направи щастливи и доволни. Това никога няма да се случи. Хубавото е, че често се срещам с хора, не е задължително да са млади дори, които, вместо да мрънкат и да се оплакват, търсят мястото си, ако не го намират, си го отвоюват сами и намират своето индивидуално щастие.

За колективното ни щастие като българи също има кой да се погрижи. За щастие.

Не съм експерт по човешко поведение, но е видно, че българите можем да сме доволни и щастливи, дори да нямаме толкова много. Случаите, в които обаче наистина ни е кеф, че сме българи и всеки е готов да се бие в гърдите, викайки "Булгар, булгар!" са, когато целият свят разбира за България заради спортните успехи.

Когато Кубрат Пулев печели боксов мач, когато Националният отбор по волейбол е един от първите четири в света, когато Станка Златева печелеше медали в борбата, когато Григор Димитров играе тенис, когато Националният отбор по футбол бележи победа и т.н. Тогава всички хора с български корен, потекло, живели или по някакъв начин свързани с България, изпитват огромен кеф, че са българи.

Затова благодарим на всички наши спортисти, които избират да се състезават за родината и побеждават, че са хората, които най-много се грижат за националната сигурност. Благодарим!

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ