За водата и бирата 0

Водата - H₂0 е една от основните съставки на бирата - кехлибарената течност, която разхлажда нашите летни дни и ни потапя в мечти за плажове, оскъдно облечени жени и вечен мързел. Колко важна роля обаче играе водата при направата на бирата и за кои характеристики на тази напитка допринася именно H₂0?

Колкото и странно да звучи 95% от бирата във вашата бутилка или халба не е нищо друго освен вода. Ако приемем, че средното алкохолно съдържание на един биркос е 5%, то простата сметка показва, че всичко останало в стъклото всъщност е водичка. Разбира се една известна част от обема на бирата е заета от съставките, които придават цвят, вкус и аромат на питието, но тя е толкова незначителна, че в крайна сметка огромна част от това, за което плащате на бара или в магазина е вода.

Бирата често бива осмивана като преработена чешмяна вода, което, колкото и болезнено, до голяма степен е самата истина. Повечето пивовари използват вода директно от чешмата, за да направят своя продукт. Разбира се преди да стигне до казана, водата бива филтрирана, деминерализирана, пречистена, след което към нея се добавят само определени минерали и соли. В изключително редки случаи за основа се използва изворна вода от артезиански кладенци, но дори и при тези изключения пивоварите пак променят минералния състав на водата, което и разбива мита за бира с с натурална изворна вода.

Това, че за бирата се ползва чешмянка, въобще не прави водата маловажен елемент. Разликите в състава на водата в различните градове и географски ширини е една от основните причини за голямото разнообразие на стилове и марки в бирата. "Меката" вода в Пилзен е основа за създаването на класическия светъл пилз, чийто най-виден представител е Pilsner Urquell. Високото ниво на минерали и соли прави водата в Дъблин "твърда", което е определящ фактор в производството на местния стаут - представен най-добре от световноизвестния Guiness. В Бъртън, Англия пък водата е с високо съдържание на сулфати, което влияе върху горчивостта и сухостта на хмела - характеристики на традиционния бъртънски светъл ейл. Редица пивовари дори обогатяват със сулфати водата, която ползват, за да произведат собствен светъл ейл и този процес е известен като "Бъртънизация".

В българската пивоварна традиция водата е еднаква по състав почти за всички, разбира се всяка родна марка залага на свой "домашен" начин на приготвяне на бирата. Един кратък поглед върху хладилната витрина в близкия супермаркет показва, че, макар и малки, при българските бири се наблюдават разлики в обема на алкохолното съдържание и респективно на водата. В Загорка например залагат на 5% алкохолен обем, докато в производството на Пиринско същият е 4,3%. Други по-популярни местни марки - Каменица и Шуменско залагат на, съответно, 4,4% и 4,6% алкохолен обем, а Ариана и Астика са с по 4,5%.

Разбира се водата, въпреки, че е най-голямата по съдържание съставка в бирата, не е определяща за крайния резултат. За удоволствието, което всеки от нас изпитва от първата до последната глътка бира, са много по-отговорни малцът, хмелът и маята. Именно разликите в количеството, вида и начина на употреба на тези съставки кара българинът да предпочита една бира пред друга, но в крайна сметка водата е съставката, която обединява и трите.

С вода от чешмата или от гората, няма значение, важното е бира да има - леденостудена, пивка и в достатъчни количества, за да направи лятото ни незабравимо.