
Докато ние съвестно се трудим в работния съботен ден, някъде там, на около 1 400 км разстояние се открива Октоберфест. Преди няколко часа кметът на Мюнхен е отворил първия кег, с който е дал началото на 178-ия традиционен немски фестивал.
Очаква се тази година Октоберфест да бъде посетен от повече от шест милиона гости. Една България спокойно се вписва в тази бройка. Събитието ще продължи в следващите 17 дни и въпреки че не започва през октомври, поне тогава ще завърши.
Миналата година по време на бирения фестивал е била изпита пенливата течност от над 7 милиона еднолитрови халби. Тази година един литър от ценната течност ще се продава за 9,2 евро, което не е никак малко дори и за средните европейски стандарти. Разбира се, където има бира, трябва да има и забавления. Традиционно на Октоберфест са осигурени увеселителни влакчета, въртележки, виенско колело и др.
Обявяването на началото на Октоберфест ми припомни времената преди няколко години, когато в София и в някои други градове на страната редовно се организираха бирфестове. Да, те бяха само по ден или два, или три, но пък събираха много хора, лееха се промишлени количества бира и винаги звучеше добра музика. Навсякъде се чуваше глъчка от развеселени хора, отварящи се кегове, пържещи се картофи и цаца. Имаше и безалкохолни напитки, на които не гледахме с добро око, но пък така всички бяха доволни.
В столицата се правеха поне по два на година, а сега тази традиция все едно никога не е съществувала. От време на време в различни точки на страната се долавят някакви опити на подобни бирфестове, с дегустации и забавления, но не е същото, а е малко по-поп фолк от необходимото.
Изобщо, прекарването на няколко часа с приятели на открито място, на което единственото ти задължение е да си в добро настроение, определено липсва на градския пейзаж. Не говоря за кафенетата - били те по-"арт", по-скъпарски или съвсем народни. Нито за закритите кръчми, които през зимата са вечно пълни. Бирфестът бе едно по-различно пространство, обединяващо хора от различни възрасти, с различни интереси и умения. Там обикновено се случваха най-добрите концерти с най-искрената музика. Изобщо - беше прекрасно изкарано време на обикновените дървени пейки.
Е, тези бирфестове бяха много по-малки в сравнение с мащабите на Октоберфест, но пък бяха от сърце. Е, може и да не ни сипваха 500 мл, а 400 мл, но пък бирата винаги беше студена и консумирана с удоволствие и приятели. Вече започвам да се чудя защо не съм в Мюнхен с няколко заплати в банковата си карта.