Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Ето, днес пак се обадиха от банката: "Не сте платили последната вноска по кредита си.". Ами, как да съм я платила, те кредитите нямат изплащане. Обаче не мога да разбера тези от банките шизофреници ли са? В началото на седмицата се обаждат да ми предложат нов кредит - до не знам си колко хиляди лева, а в края ми се обаждат да кажат, че вноската по стария кредит не е осъществена. И следващата седмица пак. Казвам им, че вноската ще я платя, а друг кредит не искам и се започва: "Но как така не искате? Защо? Без такса разглеждане на документи. Елате в еди кой си клон! Ниска лихва. Как така нямате нужда?" и т.н.
Нужда имам. Всеки има, но вече от опит се научих да мисля за последствията. Не мрънкам, не ме разбирайте погрешно, но ми писна от "изгодни оферти" и промоции. Те са навсякъде. Нищо свято няма за неуморните служители. Пращат ти имейли, смс-и, обаждат се по телефона, а ти си под душа, в тоалетната, на работа и не можеш да говориш и не искаш да говориш, обаче няма как. Рано или късно трябва да говориш, защото те пак ще се обадят. И докато вземеш кредита, офертите валят, после се започва искане на документи и информация за цялата ти рода до девето коляно, за брачния ти или небрачния ти партньор и неговите доходи. Попълваш стриктно: имена – знам ги, адресна регистрация – знам я, заедно ли живеете – да, от колко време – откъде да знам. И още хиляди неща – моминското име на майка ми, ЕГН, телефон, не са ме питали само през коя година баща ми е влязъл в казармата.
След това закъсняваш няколко дни с вноската и започват да ти се обаждат нон-стоп. Защо не е платена, кога ще е платена, ще влезете в списъка с некоректни клиенти... И в този миг хиляди пъти се проклинаш за решението си да вземеш този проклет кредит. Обясняваш им, че искаш да промениш датата за плащане, нямало смисъл и после пак ти се обаждат, ами да, така им излизало в системата. И докато не го изплатиш, ще се чувате – няма как.
Стискаш зъби и си казваш, че няма смисъл да спориш и да вдигаш скандали, всичко ще свърши само след два месеца. Но какво да кажат онези хора, които са завързани за банката за следващите 30-35 години. Изплащат апартамента, в който живеят и треперят да не останат без заплата и един месец, защото ще дойде онзи добрият чичко – съдия-изпълнителят и хоп – нито апартамент, нито парички. И това е доста смекчена версия на ситуацията, защото все още не съм споменала факта, че все повече хора остават без работа, а някои от работещите не получават заплати навреме. Е, как да си плащат кредита за апартамента, който е в размер на 65 000 евро или 127 128 лева?
Не казвам, че всички живеят така, но такива хора са много в България и техният единствен избор е или да спечелят от ТОТО-то, или точно преди да напуснат този хубав и щедър свят, да оставят послание на децата си: "Миличко, обичам те и затова ти завещавам изплащането на този кредит от 100 000 лева. Татко."
