Животът на Кийт Ричардс 0

Винаги е било много актуално, а през последните няколко години още повече, звездите да разказват за живота си и да публикуват своите мемоари. Ако трябва да бъдем честни обаче много малка част от тези автобиографии наистина са интересни или има какво да кажат.

Не зная дали си спомняте, но през октомври 2010 г. китаристът на една от най-великите банди в света за всички времена The Rolling Stones - Кийт Ричардс, издаде автобиографията си "Life”. Медиите тогава ѝ обърнаха внимание само като повод за разногласия между Кийт и фронтмена на бандата Мик Джагър. Обсъждаше се какво точно е написал Кийт за Мик, как го е написал, как Джагър е реагирал и т.н. Никой обаче не се постара да ни каже за какво точно става дума в книгата. Ясно – за бурния живот на един рокаджия, бунтар и наркоман. Хубаво, но едва ли това е всичко, което се е случило на Ричардс за тези 68 години. И тъй като книгата все още не е стигнала до българския пазар и не се знае кога, дали и как ще стигне изобщо, трябва да благодарим на един човек, който с малко повече ентусиазъм, търпение и много желание се добра до книгата и ни разказа как е разбрал и почувствал "Живот"-а на Кийт Ричардс.

Кийт Ричардс - "Живот"

от Цвета Зиколова

Тази книга разчувства и шокира едновременно, кара те да се смееш и да плачеш, да слушаш музика и дори да готвиш. И да се замислиш: кое е това нещо, което може да предизвика и усмивка, и сълзи, и възхищение, и възмущение? Много просто, Животът. В този случай, не чий да е живот, а този на един от най-великите музиканти на света, човекът-риф, "бащата" на капитан Джак Спароу, сърцето на Rolling Stones - Кийт Ричардс.

С помощта на писателя в сянка, журналиста Джеймс Фокс, Кийт излива душата си така непринудено, както звучат и китарните рифове на "Satisfaction", "Start Me Up" и "Beast Of Burden", сякаш е седнал до теб с чаша уиски и разказва ли, разказва...

Книгата обхваща живота на Кийт Ричардс - от детството му в следвоенна Англия, през годините в училище, зараждането на Rolling Stones, турнетата, славата, парите, наркотиците, групитата, връзките с Анита Паленберг и съпругата му Пати Хансен, както и сложните взаимоотношения с Мик Джагър, които като че ли най-добре могат да се опишат с цитат от една стара песен: "не те харесвам, но те обичам..."¹. Но най-важното си остава любовта на Кийт към музиката, любов, колкото естествена, толкова и необикновена, събудена в него от майка му и първата китара, и белязала целия му живот. Или както той самият казва: "Можех да се откажа от хероина. Не можех да се откажа от музиката".

За почитателите на Rolling Stones книгата е задължителна със своите анекдоти и истории около написването на едни от най-големите хитове на групата като "Angie" и "Gimme Shelter". Но тези мемоари ще допаднат на всеки, който обича музиката в различните ѝ форми, и който се чувства поне малко бунтар - срещу системата, срещу мнението на околните или дори срещу себе си.

Според една стара шега, дълго след като светът бъде разрушен от ядрена война, единствените, които ще оцелеят, са хлебарките и Кийт Ричардс. За тях не знам, но музиката му със сигурност ще пребъде. И след като затвори книгата, на човек някак си му се иска да си пусне нещо на Rolling Stones, дори и само за да чуе първия акорд на китарата на Кийт и да знае, че той е там и свири. За всички. За никого. За себе си. За теб.