
Някога с този процес са се занимавали уважавани хора в общността си – ковачите. В някои случаи те са имали чираци, които са им помагали, а по-късно и те са ставали майстори на занаята. Поради естеството на работа сме свикнали да си ги представяме като широкоплещи мъже с мощно развити ръце.
С идването на прогреса обаче чукът се изпарява и ковачът от чичо с широки рамене се превръща в обикновен човек от фабриката, зает с натискане на бутони.
Машините стават специални и мощни, а хората – обикновени.