Всяка година едно и също - сълзливи балади, монотонно извиване, лишено от всякакъв ритъм и мелодия, политическа пропаганда,за която журито отрича, че е такава, по някоя идиотия от шарено облечени, кресливи типове и тук таме някой, спряган за фаворит, ама все не печели. А, да, за малко да забравим и травеститите. Да, вероятно си се досетил за какво говорим, но ако не си - става дума за любимия на цяла Европа песенен конкурс Евровизия. Ех, дойде и това време от годината.
Колкото и лигаво да ти се струва, този конкурс ни е като т.нар. guitly pleasure. Обожаваме да седнем пред телевизорите в края на май месец, вживявайки се в песни, които чуваме за първи път. Некадърният превод в ефир ни е любим. А да псуваме пред екрана, когато за пореден път ни ощетят е безценно изживяване.
И докато преглеждахме песните на тазгодишните участници, за да сме една идея по-подготвени какво да очакваме, изведнъж ушите ни чуха, това което чакаме да се появи от години - една разбиваща рок песен. След Кончита Вурст и екстравагантната Netta през 2019 г. бяхме изгубили надежда, че ще чуем рок на Евровизия. A след фурора, който предизвикаха Lordi през 2006 и турците от Маnga през 2010 г., ни се прииска поне още веднъж да видим как Европа цени качествената рок музика.
И ето, че това се случи! Тази година нашите безспорни фаворити са именно италианците Måneskin и жестоката песен Zitti E Buoni, които наистина могат да накарат всеки да замълчи просто да слуша в захлас. На първия полуфинал рокаджиите представиха песента на живо в страхотно изпълнение. Предстои да ги видим и на финала на 22 май, а дотогава ще стискаме палци!
***