
Не че трябва да споделяме всичко, което си мислим, но понякога доста се притесняваме, че внезапните мисли, които ни обземат, са доста елементарни. Вече видяхме, че се случва на много хора, на всички хора, затова по-малко ще ни е срам. За какви мисли става дума ли? Ей такива:
Искам да си хапна нещо, докато намеря или измисля какво да вечерям.
Да си изям зърнената закуска преди да се разводни е най-стресиращото нещо в живота.
Колкото по-големи са бедрата ти, толкова повече храна можеш да побереш в скута си.
Чудя се колко километра съм изминал със скролване с мишката.
Отговарям на sms или веднага, или след три часа.
Скъпи привлекателни хора, как го правите?
Чудя се дали някой някога казва на друг човек, че му липсвам.
Всички биваме съдени от хора, които не могат да се оправят в живота, ама хич.
Хората, които отговарят на моя сарказъм със сарказъм, са ми любими.
Просто още един ден, в който съм разочарование за родителите си и с никоя мадама няма да ми излезе късметът.
Правя нещо странно и веднага се сещам: "Ето защо си нямаш гадже!".
Филмите на ужасите не ме плашат, но петте пропуснати обаждания от майка ми ме плашат.
Наистина трябва да избягам от собствените си мисли.