Една история за човешката доброта 0

Попаднахме на интересна история, която се споделя масово в социалните мрежи. Това е случка, разказваща за човешката доброта и трудностите на живота. Мястото е неизвестно, градът - също, държавата е Русия, разказвачът - Михаил Фахтов.

"Возих се една сутрин в трамвая и на една от спирките влезе клошар. Мърляв, доста прокъсан и отчаян. На вид някъде около 30-годишен.

Оглеждайки хората, започна:

– Добри хора, от три дни не съм ял. Честно. Да крада се страхувам, защото нямам сили да избягам, а ако не ям, скоро ще умра. Не ме гледайте в очите - да, пия. Ако ми дадете повече, и него ще изпия - такъв е животът!

Хората в нашия град са добри и бързо му нахвърляха няколко рубли. В края на трамвая имаше сърдит мъж, а дрипавият човечец си продължаваше: "Благодаря, добри хора! Бог добро да ви дава...", но изведнъж застана до сърдиткото.

Той му кресна:

– Гнида мръсна, изчезвай от тука. Все пари искате, а на мен никой не дава. И аз не съм ял от три дни - уволниха ме от работа, но никой не ми помага.

Изведнъж бездомникът извади всичко, което имаше от джобовете си и го подаде на мъжа:

– На, вземи, ти имаш нужда.

– Какво? - не му се вярваше на сърдиткото.

– Вземи парите и се нахрани. На мен ще ми дадат пак, хората са добри!

В това време вратите се отвориха и бездомникът слезе, изгубвайки се някъде в тълпата.

В целия вагон беше много тихо, всички пазихме тишина, за да чуем разговора. Пет минути сърдиткото убеждаваше бездомния мъж, че хората не струват и се опитваше да върне парите.

На следващата спирка се качиха нови хора, а старите слязоха - никой не знаеше за случилото се, а вагонът започна да живее новия си живот.

Когато дойде моята спирка, на излизане хвърлих един поглед към сърдития мъж - той плачеше."