Един пост от нашата приятелка Милена Янколова, който трябва да покажеш на жена си

Милена ще те научи как да се грижиш за себе си и да не си харчиш парите за глупости

   
 
Един пост от нашата приятелка Милена Янколова, който трябва да покажеш на жена си

Седя си в офиса късен следобед е и се чудя каква поредна тъпотия да съчиня, за да позабавлявам хората. Всичко това между другото, основното чудене е: дали ми се пие още едно кафе и не е ли малко рано за алкохол. И така, докато мисловният апарат цикли, очите тъпо се пулят в монитора, а животът извън пределите на кибритената кутийка с прозорци пие сакрална биричка ("...тия гадове пак постват!!!"), едно непретенциозно четиво, което прецених, че заслужава твоето внимание, напълни изцедената ми от превратности и липсата на алкохол душичка...

Тя се казва Милена, на 24 години е и се занимава с натурална козметика (не, това не е женско, защото, ако я послушаш ще си спестиш куп пари и ще премахнеш она'я гнойна пъпка). В момента Милена работи в ZOYA и обича това, с което се занимава. Експериментира с рецепти, помага на хората и препоръчва странни сапуни, от които (цитирам гаджето ѝ – Атанас) "Братле, кожата ти напра'оо диша!".

Ами аз съм до тук, нататък давам думата на Милена и по-точно: публикувам поста, който ме усмихна и научи на нещо интересно. Вярвам, че има на какво да научи и теб.

1782907

"Тая сутрин станах и видях, че имам кофти сенки под очите. Измих се с вода и се замислих, че имам кафе в шкафа, което не пия и овесени ядки, който не ям. После се замислих, че имам мед, сусамово масло, лимон в хладилника и напоследък не си купувам козметика, защото от 2 години и нещо, животът ми е свързан със съвети към хората, за косопад, бръчки, лющещ се скалп и грижа за сухата/мазна кожа/коса.

Преди 2 години и нещо хората се срамуваха да говорят за това, че имат акне, но аз стоях там и им обяснявах как с абсурдни съставки от женския пазар под звуците на Entombed, могат да запалят всичко, което наричат медицинска козметика и да спрат да си дават парите за глупости, след като се храним през кожата и това, което слагаме върху нея, влиза в тялото ни. Т'ва да си остане между нас, бившия ми
работодател ми написа препоръка, а ще се изприщи, ако знае, че вместо крем за 100 лв съм пратила хората за хума и кокосово масло.

Масово хората не са запознати какво правят и защо го правят, залагат на това някой друг да взема решения вместо тях, като от известно време чувстват едно модерно любопитство и гузна съвест за дето Loreal спиралата им е тествана върху зайчета, а в кауфландското мюсли липсва годжи бери.

Някой ден ще изпитаме истинската нужда да опазваме околната среда и съм абсолютно доволна, че колкото и сладко неинформирани да са повечето хора, с които говорим на тези теми, поне задават въпроси и са склонни да опитват нови неща.

Освен това по закон всеки бранд може да напише на продукта си НАТУРАЛЕН с шрифт, колкото челото ми на предния етикет на лъскаво бурканче, но като обърнете отзад: попадате на Менделеевата таблица и смятате на пръсти, за колко часа по химия в 9-ти клас ви е трябвала извинителна бележка от личния.

Докато си пусках електрическата кана за вода днес приготвих две чаши, една за кафе, което ще изпия и една за бъркоч, с който ще си намажа лицето. През времето, в което кафето ми изстиваше смесих 3 супени лъжици овесени ядки (моите не са фино смляни), 2 супени лъжици мед от мащерка (всякакъв става), 1 чаена сусамово масло, 1 чаена лъжица смляно кафе и резенче лимон.  Стана малко лепкаво, но ухае приятно и си наплисках лицето с вода, след което поех риска да се намажа с нещото с цвят на няма да казвам какво.

Почнах да си пия кафето и плюех овесени ядки, така че се почувствах сравнително healthy. След това с триста зора се измих и почти запуших мивката, обаче като си подсуших лицето с кърпа вече не приличах толкова много на панда с черни ореолчета покрай очите.

Не чета блогове за козметика, всъщност изобщо не чета блогове и не ги вземам на сериозно, а ако гледам клипчета в Youtube, то те са за това как да се гримирам като хората, но в чантата ми има само очна линия till i die, така че от съветите към мен кво ли остава...

От друга страна, когато съм подарявала на някой нещо, което съм му приготвяла сама, я за почистване на лицето, я масло за да си среше косата по-лесно след пиянска вечер или просто нещо за тяло, което мирише готино, той е оставал доволен и най-важното е, че не съм го убила.

До днес никога не съм мислила да пиша за подобни неща. Нямам завършени курсове, обичам да се карам със служители от БАН за масла, нямам самочувствието, че съм открила нещо уникално, което други преди мен не са, но исках да споделя – човек се чувства прекрасно, когато знае какво използва и вижда резултата чрез простички методи.

Козметиката не е най-важното нещо със сигурност, но начина, по който коригира самочувствието в хората и това, което я прави много странна и симпатична е, че може да я откриете в чинията си или на някоя маса, където баба продава билки, вместо в някой изтерзан от самозабравени глупаци мол.

За съжаление не винаги цената оправдава качеството, а това, че нещо е с определена марка ни носи само фалшиво спокойствие, че някой се е погрижил за нас.

Супер забавно е да се мажете с неща, които бихте изяли. И да не ви трябват консерванти понеже ще имате някой Атанас, който крещи: "'кво е тва гнусно нещо в хладилника пак?", след което ще го изхабявате бързо, за да има мир."

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ