Другари и господа, честит празник!

09.09.2011, 17:00

   
 
Другари и господа, честит празник!

Винаги съм бягала от политиката. Не я харесвам, нито тя мен. Но всичко, което се случва и онова, което не се случва, говори. Говори и казва, че е част от нея. За съжаление много от нещата, които ме интересуват били свързани по някакъв начин с политиката. Жалко!

Днес е 9-ти септември – денят на Отечествения фронт

И какво от това?! Историците все още спорят за значението на тази дата, че аз ли ще дам отговор какво представлява тя. Едва ли. Учихме някога, че на 9 септември 1944 г. в България е извършен държавен преврат и на власт дошъл Отечественият фронт. Но нашите родители не са го учили точно така. За тях датата 9-ти септември е друго понятие, което ние, за добро или лошо, никога няма да разберем. Ясно е, че историята се променя и пренарежда с властта. Джордж Оруел го потвърждава с един от най-добрите романи на всички времена "1984". Едно е ясно, след 9 септември 1944 г. настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. И така до 10 ноември 1989 г. Този ден обаче си го спомням. Не с нещо кой знае колко съществено, но явно тогава са се извършвали "велики дела". Аз си спомням само (тогава бях в първи клас), че дойде някой, може би директорът, в класната ни стая и ни каза да не си носим сините манти с бели яки, нито сините си връзки на чавдарчета от следващия ден, както и че трябва вече да се обръщаме към учителката ни с "госпожо", вместо в "другарко". И така никога не станахме пионерчета.

Днес е 9-ти септември – 14-ят ден преди официалното стартиране на президентската кампания тази година

И какво от това?! Кандидатите са вече ясни, но за никой не са интересни. Не зная за кого са привлекателни, но това сигурно ще стане ясно в деня на самите избори. Партийни и независими кандидати вече са започнали да подготвят словата си, за да спечелят вота на гражданите, PR-и в неусвест звънят по телевизии и редакции, за да осигурят участията и представянето на кандидат-президента, за когото работят. Чертаят се схеми, подготвят се трикове и средства, финансови средства, всеки има план как "да оправи тая държава".

Днес е 9-ти септември – 44-ят ден преди местните избори тази година

И какво от това?! Там също се издигат кандидатури, плюят се кметовете, които в момента са на пост, създават се партийки, сдружения, всеки има план как "да оправи тоя град или село".

Не ми се иска да коментирам защо местните и президентските избори тази година ще се осъществят в един ден. Явно ще е паметен 23 октомври.

Това което ми прави впечатление е, че има хора, млади хора, които в момента така усилено се борят да влязат в политиката. Онези, с които допреди години търкахме чинове и скамейки, с които заедно свалихме сините си манти с бели якички и сините връзки, и схватливо заменихме "другарко" с "госпожо" в съзнанието и речта си, с които може би се събудихме, несъзнаващи какво е червена армия и отечествен фронт, днес искат да бъдат "армия" и искат да бъдат "фронт". Няма нищо лошо в това. Освен едно – те призовават за промяна и техният най-силен коз е младостта. Нима не бяха същите призивите и на онези, които през 1989 г., пееха "Времето е наше!" и обявиха "демокрацията"? Бяха. Затова не искам да си представям в какво ще се превърнат призивите и действията на тези, които днес искат да променят. Времето никога не е било наше. И с времето ще го осъзнаем.

Може би някой друг 9-ти септември.

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ