Докато има дебюти, ще има и кино 0

Надявам се сте забелязали, че от няколко години насам отново имаме привилегията да гледаме българско кино. Не само на големия екран, но и на малкия. Повечето нови родни филми се приемат добре, което значи, че авторовите и зрителските погледи са насочени в една и съща посока, а това е нещо, което непременно трябва да бъде използвано.

От 2004 г. насам, сякаш след премиерата на дебютния "Мила от Марс" на Зорница София, българските зрители леко се пораздвижиха. Започнаха все по-често да дават пари, за да гледат български филми. Е, и филмите показаха други качества - не онези трудно разбираеми и понякога напълно неясни идеи, които гледахме от началото на 90-те години.

През 2006 г. у нас излязоха цели седем български игрални филма - "Пазачът на мъртвите" на вече покойния Илиян Стоянов, "Обърната елха" на Иван Черкелов и Васил Живков, "Нощ и ден" на Красимир Крумов, "Маймуни през зимата" на Милена Андонова, "Време за жени" на Илия Костов, "Врабците през октомври" на Анри Кулев и "Бунтът на L." на Киран Коларов. Заглавията предложиха жанрово разнообразие и всяко едно от тях успя да се хареса на зрители с различни предпочитания. "Маймуни през зимата" бе дебютът на Милена Андонова, но нейният професионален опит преди този филм умело заличи почти всички "симптоми" на първия филм.

Не случайно ви изреждам тези заглавия. В годините след тях българското кино приюти изключителни дебютни филми, за които публиката сякаш беше подготвяна малко по-отрано. Красноречив пример е "Дзифт" (2008) на Явор Гърдев. Да, той е театрален режисьор, умее да работи с актьори и може би е по-подготвен да дебютира в киното от всеки друг, но историята познава не един и два примера на подобни неуспешни "пътувания" от едно изкуство в друго. Просто заблудата, че театърът и киното са почти еднакви, е много широко разпространена. Но човек, който не ходи на театър, няма как да бъде убеден, че той е доста различен от киното. Това обаче е една друга тема.

"Дзифт" бе забелязан и в чужбина, като най-голямото признание дойде на фестивала в Москва, където филмът на Явор Гърдев получи Специалната награда на журито за режисура. Филмът е адски различен от всички негови български предшественици и бе едно от най-гледаните заглавия за годината. Последва дебютът "Източни пиеси" (2009) на Камен Калев, който също бе харесан от българската публика и получи награди от редица фестивали. През 2010 г. блеснаха два дебюта - "Мисия Лондон" на Димитър Митовски и "HDSP: Лов на дребни хищници" на Цветодар Марков.

Митовски "удари десятката" със своята комедия, защото абсолютно точно уцели моментния зрителски вкус и това се отрази в бокс офис постъпленията. "Мисия Лондон" се превърна в най-гледаният български филм за всички времена. "HDSP: Лов на дребни хищници" пък се хареса на по-младите зрители. Миналата година се появи и един по-особен дебют - "Сбогом, мамо" на Мишел Бонев, но около него се разразиха толкова много скандали, че съвсем съзнателно ще го пропусна. През 2011 г. обаче дебютите в игралното кино са цели пет - "LOVE.NET", "АВЕ", "Кецове", "Подслон" и "ТИЛТ".

Всички тези първи филми на български режисьори са доказателство, че съживяването на българското кино след трудния за филмовата ни индустрия период от 89-та година насам е неоспорим факт. Идват нови хора, със своето ново мислене и се опитват да достигнат до новите български зрители. Пред дебютантите обаче се показва следващото предизвикателство - Синдромът "Втори филм". Камен Калев го преодоля с предстоящия да излезе "Островът". Проектът на Явор Гърдев "Цинкограф" имаше проблеми и сега се реализира от Емил Христов и Крум Родригес.

Дали и как ще продължат сегашните дебютанти зависи и от интереса на нас - зрителите. Ще поживеем, ще видим, а аз бих добавила и "ще погледаме".