Джеймс Бонд не разбира от мартини 5

Нека да започнем от самото начало – мартинито трябва да се уважава и в никакъв случай не бива да се подценява. Може и на пръв поглед да изглежда лесно за приготвяне, но това е питие, което изисква майсторлък, за да се направи, пък и да се изпие.

Преди всичко тази напитка не се пие бързо, не върви със салата, не се удря наекс и не се сервира в халба. Човек трябва да се наслаждава. Мартинито или сухото мартини, както още е известно, е смесица от джин, сух вермут и портокалова есенция, всичко друго, което се различава от тази рецепта просто не е мартини. Ако предпочитате по-екзотични питиета с по-силен и наситен вкус, който да ви помага по-лесно да преглъщате алкохола (това важи най-вече за дамите), мартинито не е за вас и по-добре да се насочите към други, по-сладки коктейли. Ако все пак сте любители на мартинито или тепърва искате да станете такива, ето ви пет азбучни правила свързани с него.

В мартинито не се слага водка, както трушията не се слагат праскови

Тук няма никакво място за дискусии. Не казваме, че студената водка не я бива, но тя просто няма нищо общо с мартинито. Освен това смятате ли, че някой би тръгнал на кръщава със специално име чаша с водка?

Джеймс Бонд греши

Той се опитва да отклони вниманието ни по всевъзможни начини – с каскади, бързи коли, злодеи и красиви жени, но ние го хванахме, че прави основна грешка, що се отнася до мартинито. Той винаги си го поръчва разбито в шейкър, а не разбъркано – "разбито, а не разбъркано" е негова реплика, известна почти колкото "Бонд, Деймс Бонд". Ако обаче той иска да пие най-хубавото мартини, не трябва повече да го поръчва по този начин. Ако се разбие в шейкър, мартинито се отдалечава от оригиналната си консистенция, аерира се (в него влиза въздух под формата на милиони мехурчета) и вкусът се променя. Мартинито трябва да гали като коприна езика, да бъде максимално елегантно и да пълни устата с нежен вкус.

Вермутът е ваш приятел

Това правилно до голяма степен зависи от бара, в който се намирате. Погледнете бармана и си отговорете на следните лесни въпроси: дали е с голямо шкембе, има ли лекета по ризата, носи ли потник вместо риза, над главата му има ли телевизор, от които звучи чалга. Ако отговорът на някой от тези въпроси е "да", значи е почти сигурно, че този бар няма хубав вермут. В противен случай може и да сте попаднали в място, където наистина ще се сприятелите с този алкохол. Вермутът е основен за това питие и той прави разликата между доброто и лошото мартини. Ако сте сигурни, че сте попаднали в заведение с качествен асортимент, кажете мартинито ви е да е с 50% вермут. Ако обаче на рафта се мъдри само една бутилка, полазена от буболечки, е по-добре да изпиете едно наистина сухо, сухо мартини с 25% вермут.

Научете се да познавате джина

Може и да не ви се вярва, видовете джин са много различни. Може да предпочитате по-плодов и дързък вкус (Tanqueray, Beefeater) или по-билков (Martin Miller’s, Citadelle). Има и чуствително по-сухи (Bombay Sapphire) или пък по-сладки (Hendrick’s). Има чисти хвойнови бомби като Junipero. Това са основните положения при джиновете, но все сам трябва да се открие марката, която му подхожда най-много. "Гарнитурата" също е от значение – някои джинове вървят повече с маслина, но по-подходящо е с лимоново резенче. (Вярно е обаче и това, че маслината вече се е превърнала в класика, така че, ако много държите – давайте).

Насладете се

Стига лекции и поучения, просто се отпуснете и се насладете на питието си. В крайна сметка най-доброто мартини е това, което най-много ви харесва.

Източник: Mademan