Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Преди десет години на сцената на Малък градски театър "Зад канала" Съни Сънински, подкрепен от директора на театъра Бина Харалампиева, поставя пиесата на Джон Годбър "Охранители". Тогава всички са ентусиазирани, но едновременно с това са леко притеснени, защото текстът е различен от онова, което се случва на българската театрална сцена. Въпреки опасенията им обаче, рискът им се оказва печеливш и вече десетилетие постановката пълни залите в България и по света.
Когато Сънински започва актьорския подбор, той избира двама от младите актьори на МГТ "Зад канала" - Хрусто Мутафчиев и Петър Калчев. Към състава предлага да се присъединят още Филип Аврамов и Георги Къркеланов. Двамата приемат и така четворката е заформена. Текстът на Джон Годбър изисква някои поправки, тъй като е прекалено вулгарен. Освен това постановката ще представлява смесица между традиционен, танцов и асоциативен театър. Задача, която е трудна за изпълнение от актьорите, но едновременно с това е сложна за възприемане от зрителите. Темата пък е съвременна – разчупен разказ за живота на младите, за дискотеките, отношенията мъже vs. жени, алкохола, наркотиците и всичко, което се случва в главите на младежите. Всичко това трябва да бъде изиграно от четирима актьори.
Никой обаче не е очаквал какви ще са реакциите на публиката. Само няколко дни след премиерата се случва онова ужасяващо за българите събитие, което и до днес стои като буца в гърлото на всеки от нас – трагедията в дискотека Индиго. Тогава целият екип, който стои зад "Охранители", осъзнава, че в текста на Годбър е разпознал възможно най-актуалната и едновременно с това деликатна тема. Тема, която и до ден днешен не е намерила своето разрешение, а сякаш все повече се заплита и отдалечава от изхода си. Оттогава до днес "Охранители" се играе пред пълни зали, пътува и жъне успехи.
Разбира се, текстът се осъвременява непрекъснато, за да кореспондира адекватно с аудиторията. И успява. Един от най-тежките моменти, за който творците от екипа разбираемо не желаят да говорят, е в края на 2010 г., когато Христо Мутафчиев получава инсулт. Сега неговата роля се изпълнява от режисьора Съни Сънински, който, според думите на Бина Харалампиева, единствен може да се включи в постановката, защото само той е живял с нея, както останалите изпълнители. Не се чудете, че използвам думата изпълнители. Момчетата на сцената не са само актьори. Те са танцьори, певци, разказвачи, режисьори, партньори – всичко, което трябва да бъдат.
Тази година постановката празнува своята десета годишнина. Малко са българските театрални представления, които успяват да се задържат толкова дълго време, да събират зрители и да поддържат интереса жив, въпреки променящия се живот.
По повод годишнината на "Охранители" е създаден специален документален филм, който разказва за всичко около театралното представление. Направата му обаче в никакъв случай не е самоцел. Парите, които постъпват от закупуването му, ще отиват в специален здравен фонд към Съюза на артистите в България. Филмът ще може да бъде открит на касите на Малък градски театър.
И за финал просто няма как да не цитирам Бина Харалампиева, която заяви, че актьорите играят тази постановка с Div кеф. Дано и зрителите да продължават да я гледат с нестихващ Div интерес.
