
Нудисти, травестити и джуджета са само някои от любимите модели на Даян Арбъс. Самата тя е една от най-странните птици във фотографията. Животът ѝ е обвит в загадки и мистерии.
Фотографиите ѝ са революционни за фотодокументалистиката, която в края на 70-те вече не се ограничава с политически и социално значими теми, а наднича в интимния свят на особняците.
В снимките ѝ не се чете удоволетворение и приповдигнатост. Журналистът Том Морган определя работата ѝ като разбиваща границите между личния и публичния живот.
През 2007 година галерията Fraenkel в Сан Франциско представя ранните работи на американската фотографка, обединени в изложбата "Something Was There". Кураторите на изложбата използват цитат от писмо на Даян Арбъс до Дейвис Прат от музея Fogg в Кеймбридж, за да уловят онова, което никой не успява – нейния дух.
"Фотографиите ми представляват доказателство за нещо, което е било там, но вече го няма. Като петно. Тишината и покоят, които излъчват героите в моите снимки, са донякъде смущаващи, но от друга страна – съвсем естествени", пише Арбъс на Дейвис Прат.
Режисьорът Стивън Шайнбърг заснема през 2006 година филма "Козина: Въображаем портрет на Даян Арбъс". Продукцията е с толкова нисък бюждет, че Никол Кидман и Робърт Дауни-младши се снимат почти без пари, само заради каузата.
"За мен като режисьор беше изключително трудно да събера пъзела, наречен Даян Арбъс. Много сложна, драматична и мистериозна личност. Фотографиите ѝ са на ръба на приказното и митологичното. За да се подготвя за филма, прочетох почти всичко, свързано с Даян, биографията на Патриша Босуърт, стотици интервюта и статии и пак не успях да си отговаря на въпроса: какво е провокирало тази жена на 35-годишна възраст да промени толкова драстично живота си – да напусне семейството си, да спре да работи в студиото на съпруга си и да се впусне с такава увереност в един напълно различен от предишния X свят – светът на ъндърграунда, на особняците, на хората, които живеят по улиците." , разказва за мотивите си Стивън Шайнбърг.
Според спомени на нейни колеги, когато я попитали, защо снима именно тези хора, тя отговорила: "Много от нас живеят в ужас да не се случи нещо, което да остави белези в живота ни, да превърне живота ни в болка. Хората, които снимам, са родени така. Те вече са преминали през този тест на живота. Те са родени аристократи".
В желанието си да се отблъсне от света, в който живее, Даян Арбъс започва да снима хора с дефекти, странни персонажи, циркови артисти. За интереса си към хората, родени с деформации, казва приживе:
"Когато застанете пред човек, който има два глави, разбирате на мига, че той или тя знае неща, които вие не знаете. Фотографията е тайна в тайната. Колкото повече ви казва, толкова по-малко
знаете."
