Даниел "Сатанасов" Атанасов и изкуството да правиш комикси 0

- Откога се занимаваш със създаването на комикси и как се стигна до навлизането ти в тази сфера?

- Рисувам комикси, откакто се помня. Винаги съм обичал да рисувам и да си измислям истории, което логично доведе до комиксите.

- Комиксите у нас сякаш са популярни единствено сред по-ограничен кръг от хора. Каква е причината нещо, което е толкова търсено в чужбина, да има толкова малък пазар в България?

- Над този въпрос аз самия често си блъскам главата и не мога да намеря логичен отговор. Поради някаква причина комиксите се възприемат като нещо несериозно в България - както от публиката, така и от колегите художници в другите сфери на изобразителното изкуство. Факт е, че голяма част от масовото производство на комикси често е некачествено и това до голяма степен оформя негативна представа към този вид творчество. Ако обаче човек навлезе по-дълбоко в дебрите на рисуваните истории ще установи, че това е един от най-сериозните отрасли в изкуството, обединяващ рисуването, литературата и киното.

- Ти лично мислиш ли, че в бъдеще комикс-изкуството ще добие още по-голяма популярност в България? Кога ще имаме магазини за комикси, подобни на тези навън?

- Не смея да бъда прекален оптимист, защото досега имаше няколко опита да се възроди комикса в България, в някои от които имах участие и аз, но всички завършиха с неуспех. В същото време се правят доста успешни събития посветени на комиксите - основно в посока манга и аниме, но сякаш родното творчество остава в сянка.

- С какво правенето на комикс е по-различно от стандартното изкуство?

- Много хора - в това число и професионални художници, погрешно смятат , че щом могат да рисуват, значи могат да правят и комикси. А малцина осъзнават, че комиксът всъщност е разказ в картинки. И както в един филм или литературно произведение трябва да разкажеш история по интересен и ясен за публиката начин, така и комиксът има за цел да направи същото, само че не с думи, звуци или движение, а с картинки. Затова има много добри художници, които не могат да правят комикси и много хора, които нямат рисувателни умения, но могат да правят добри комикси. Необходими са много познания от много сфери за един наистина качествен комикс - анатомия, перспектива, анимация, кинематография, режисура, литература, история, психология, драматургия, цветознание, архитектура, индустриален дизайн, композиция и така нататък. Всеки аспект от реалността има приложение и функция в комиксите.

- Ти лично имаш ли вдъхновения от всепризнатите майстори на комикса в световен мащаб?

- Вдъхновявам се не само от автори на комикси, но също и от музика, филм, книга, случка, хора и какво ли още не. Обкръжаващата ни действителност е изпълнена с послания и задачата на твореца е да ги улови и предаде по свой начин на публиката.

- Как би определил своя собствен стил, когато става дума за рисуването?

- Собственият ми стил е комбинация от класическо рисуване и манга. Има и други влияния, но тези двете са най-силни.

- Имаш ли си любим проект от собственото ти портфолио?

- Любим личен проект ми е трудно да посоча. Те са ми като деца. Имам текущ такъв обаче - казва се Dragonlast и в момента е на пазара.

- Случва ли ти се често да изразяваш някаква лична емоция или вълнение, когато си пред белия лист? Колко "личен" може да бъде един комикс?

- Във всички мои истории излагам личната си позиция за отношението си към живота. На практика разкривам себе си пред читателите. Всички герои в историите ми носят черти от моя характер. В един стар и недовършен проект дори използвах себе си като модел за външния вид на героя и изградих историята му по начин подобен на моя живот. Така че нещата могат да станат наистина доста лични.

- Какъв би бил комиксът, който искаш да направиш, но още не си имал този шанс?

- Завършен (смее се).

- Дай съвет на младите автори на комикси. Какво е най-важно да запомнят?

- Съветът ми към всички млади автори на комикси, а и към всички млади хора изобщо, е да не се страхуват да изразяват това, което мислят и да не робуват на моди и вкусове.