Да преживееш снежната блокада на Ардино (СНИМКИ) 1

Този материал трябваше да е посветен на красотата на настъпващата пролет, но природата реши друго... За околностите на Ардино 4 март 2015 г. се случи до такава степен топъл и слънчев, че зад всяко дръвче, пуснало клони в земята на величествените Родопи, всеки момент се очакваше да изскочи лятото. Такъв беше 4 март.

Следващият ден, 5 март, беше друг. През нощта лек снежец беше се наръсил по върховете и клоните на дърветата, но нищо необичайно за март месец. Петък 6 март вече беше малко по особен - проливен дъжд не престана да се лее през целия ден, а когато привечер събралите се за театрална постановка ардинчани напускаха местното читалище, ги очакваше изненада - дъждът бе преминал в мокър сняг и целият град бе подгизнал от студената лепавица. За миг сякаш уличните лампи премигнаха, но все така продължаваха да излъчват светлина, осветявайки многобройните снежинки, спускащи се от небето...

Гледката от една от къщите в центъра на Ардино. Сутринта на 7 март.

В съботното утро на 7 март градът се събуди, потънал в тишина. Не се чуваха движещи се автомобили, не звъняха телефони, дори познатите гласове от телевизионните приемници отсъстваха. Ток нямаше, а когато някой човек надникнеше през прозореца на жилището си, го очакваше необикновено откритие - вместо улици и тротоари, по земята имаше само безкрайна бяла маса, покриваща всичко, замръкнало отвън. Така започна снежната обсада на Ардино.

Строителна и селскостопанска техника пред сградата на община Ардино.

Трактор разчиства дърветата от съборената ограда на бившето военно поделение.

Навесът на едно от най-посещаваните заведения в града е рухнал под тежестта на натрупалия сняг.

Първо спря токът, след него един по един изчезнаха сигналите на 2 от 3-те мобилни оператора. Въпреки това единствената надеждна комуникация се осъществяваше чрез стационарните телефони, които единствено издържаха на натиска на природата. Снегът продължаваже да вали и нямаше да спре през следващите няколко дни. Сутринта на 7 март по улиците на града не можеже да се срещне почти никого. Единствено пред сградата на общината имаше суматоха. Хора и техника се събираха, за да си разпределят задачите по овладяване на настъпилото бедствено положение. Из целия град бяха нападали дървета, прекършени от вятъра и обилния снеговалеж. Много огради и навеси също не бяха устояли на стихията. Предстоеше сериозна работа.

92-годишният дядо Георги Терзиев, единственият жив ветеран от Втората световна война в община Ардино, се е запасил с фенерче и радио на батерии, на което слуша новините за обстановката в града.

По обед повечето улици бяха разчистени, а по тротоарите и площадите имаше прокарани партини. Снегът достигаше метър. Един по един гражданите събираха смелост да излязат навън - целта бяха магазините. Въпреки липсата на електричество, те продължаваха да работят. Най-търсената стока бяха свещите, а гумените ботуши се оказаха модният писък на 2015 г. Хората пазаруваха спокойно и само необходимите им продукти. Паника не се забелязваше, а споделянето на общата беда дори ги беше сплотило повече от друг път - напълно непознати си обменяха информация и си помагаха едни на други. Благодарение на инициативата на местно момче, 92-годишен старец, отопляващ се на електричество, се бе сдобил с печка на дърва...

Вечерта на 7 март - снегът неумолимо затрупва притъмнелия от липсата на електричество град.

Настъпи първата вечер без ток. В мекия сумрак на едва огряваната от газената лампа стая все по-ясно се забелязваха истински важните за съществуването на човека неща - без електричество, без телевизия и интернет цялата съвременна цивилизация сякаш просто не съществуваше. Всичко се свеждаше до осигурените от природата продоволствия - топлината от горящите в печката дървета, вкуса на зимнината от бурканите и живия разговор със семейството и приятелите...

На 8 март положението продължаваше да е тежко. Сутринта кметът на града бе съобщил по системата за аварийно известяване положението към този момент и приканваше всички физически годни жители на Ардино да се включат в снегопочистването на улиците. Главната цел, както и през изминалия ден, беше да се пробие блокадата на пътя Ардино-Кърджали, за да се осигури връзката на града с останалия свят и по възможност да се отстранят повредите в електропреносната мрежа, лишила се, според слуховете, от цели 80 стълба. От общината организираха микробуси, които да извозят храни и лекарства до бедстващите села, но само някои от тях успяха да достигнат до местоназначението си...

Следващите два дена 9 и 10 март преминаха по подобен начин. Снеговалежът ту преставаше, ту се усилваше като на 10 март окончателно спря. Хората сякаш бяха приели положението си и бедствието бе придобило рутинен характер. В болницата работеше генератор, гостите на града бяха настанени по хотелите с помощта на градската управа, хората сновяха по вече оформените партини и само от време на време слухове за летящи хеликоптери и евентуалното скорошно пускане на тока нарушаваха спокойствието на примирените с обстоятелствата души.

И дойде 11 март - денят, в който блокадата, започнала да прилича все повече на тази на Ленинград, бе пробита. Денят започна с облаци, които внезапно изчезнаха в небитието и топлите слънчеви лъчи се разляха над бедстващото градче. По улиците бяха плъзнали телевизионни екипи. Това означаваше само едно - пътят за Кърджали е открит. Беше време за тръгване. Хората, работещи или живеещи из други населени места, се тълпяха около организираните маршрутки. Тъй като почистващите машини бяха отворили само една лента, движението по пътя се извършваше еднопосочно, като посоката се сменяше през час. Когато и нашето автобусче потегли, успяхме да видим истинските мащаби на бедствието. На места преспите достигаха 3-4 метра, а цели участъци от горите бяха се оголили, разкривайки множество паднали дървета.

Един час и 35 км по-късно - пролетта ни посрещна в Кърджали. Топящият се сняг и мекото време с нищо не показваха, че съвсем наблизо цивилизацията е отстъпила пред силата на природата. И без значение адекватни или не, са били или ще бъдат мерките, предприети от политици и длъжностни лица, всичко това се губи пред единствения логичен извод - "с природата шега не бива" и само правилното ни отношение към нея ще ни предпази от подобни бедствия вбъдеще...

Мостовете над река Ардинска са затрупани от снега.

Информационната табела сякаш показва актуалната обстановка в общината.

Статуята край градския стадион изпитва тежестта на бедственото положение върху плещите си.

Политическата зима на Ботев в нов прочит.

Снегорините не преставаха да работят денонощно.

"И всякоя възраст, класа, пол, занятье, зимаше участье в това предприятье..."

Вратите на града - затворени от снега...