Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Добре познат стереотип е, че известните писатели са и всепризнати пиячи. Което обаче не ни пречи да ги харесваме и да им се възхищаваме. Напротив. Даже можем да си представим малко по-приятни неща от това да е лято, а ние да се излежаваме на шезлонга, пиейки мента с лед и пишейки на лаптопа.
Разбира се, водени от академичния интерес, се поинтересувахме за любимите питейни навици на някои от любимите ни писатели, за любимите им напитки, които сигурно имат заслуга за раждането на прекрасни произведения.
Ърнест Хемингуей
Напитка: Мохито. Въпреки че Хемингуей е познат и като ценител на какви ли не напитки. В "Безкраен празник" постоянно си споделя как пие вино и почти всичко друго. Но Мохитото му е било особено любимо и го е консумирал в големи дози в Хавана.
Мотото: "Пиенето е начин за завършване на деня".
Оскар Уайлд
Напитка: Абсент. Както самият той казва, когато говори за времето, по което е пиел в Кафе Роял: "Първият етап е като съвсем нормално пиене, вторият, когато започнеш да виждаш чудовища и други жестоки неща, но ако успееш да оцелееш, ще влезеш в третия етап, когато виждаш неща, които искаш да видиш – чудесни, любопитни неща".
Мото: "Открих нещо много важно: алкохолът, приеман в достатъчни количества, предизвиква всички ефекти на опиянението".
Чарлз Буковски
Напитка: Boilermaker - коктейл с главна съставка бира и по-точно шот уиски с бира. Едва ли има нужда да отбелязваме, че това питие е пълен трепач. Буковски също е бил голям пияч, затова е било доста трудно да се напие и вероятно това е и причината подобна силна комбинация да му е съвсем по вкуса.
Мото: "Това е проблемът на пиенето, мисля си, докато си наливам. Ако се случи нещо лошо, пиеш в опит да забравиш, ако нещо хубаво се случи, пиеш, за да празнуваш, а ако нищо не се случи – пиеш, за да го накараш да се случи".
Скот Фицджералд и Зелда Фицджералд
Напитка: Джин. Според легендата, и Скот, и съпругата му Зелда са били известни с това, че са били доста големи пиячи. Фицджералд казвал, че харесва джина, защото никой не можел да усети дъха му, въпреки че ние считаме, че, когато той и жена му са танцували голи по партита на никого не се е налагало да го прави.
Мото: "Първо си вземате едно питие, после питието си взема питие и накрая питието ви взема".
Уилям Бъроуз
Напитка: Водка с кола. Бъроуз е разчитал на семплото, но доста алкохолно питие. Но след всичкия хероин, който е приемал, сигурно изобщо не е могъл да усети алкохола.
Мото: "Нашият национален наркотик е алкохолът. Сякаш съжаляваме за употребата на всякакъв друг вид наркотик с особен ужас".
Дилън Томас
Напитка: Чисто уиски, колкото е могъл да поеме. За съжаление, през 1953 г. поетът умира след като изпива 18 шота уиски.
Мото: "Алкохолик е някой, който не харесваш, а той пие колкото теб".
Уилям Фокнър
Напитка: коктейл Mint Julep, който се приготвя от ментови листа, бърбън, захар и вода. Като един истински писател северняк, Фолкнър много харесвал този коктейл. Той е и един от писателите, които са мислели, че пишат по-добре, когато към питието се добави и малко уиски и винаги е имал бутилка на бюрото си.
Мото: "Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои уискита са по-добри от други. Но един мъж не трябва да се прави на глупак с алкохола докато не стане на 50, след това е глупак ако не го прави".
