Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Всички сме наясно, че градските легенди са точно това – легенди. Напълно логично е. Само че когато сте сами в празната къща в 2 часа през нощта логиката престава да бъде солиден аргумент. Колкото и да напрягаме мозъците си, сърцата ни знаят, че Сатаната и неговите демони са някъде там и ни чакат. И могат да чакат вечно! Запознайте се с някои от най-стряскащите градски легенди, след които често ще поглеждате през рамо.
Самоубийственият портрет
Преди няколко години в Интернет се появява слух за самоубийството на младо японско момиче. Точно преди да прекрати животи си тя си рисува автопортрет, който е разпространен в мрежата от няколко корейски форума. Хората твърдят, че просто не са могли да отместят очи от портрета. Някои го споделят отново и отново с оправданието, че очите ги карат. Някои твърдят, че ако се взирате прекалено дълго ще видите усмивка на лицето на момичето или ще изпаднете в същата маниакална обсесия като нея. Истинският художник на портрета обаче чул за тези слухове и публикувал изявление, в което опровергава всичко. Но вие все пак не се заглеждайте твърде много.
Самоубийството на фермера Джон
Историята разказва за фермер, който една сутрин се събужда и открива, че децата му са изчезнали. Той вика брат си на помощ, а след това и полицията, но хлапетата ги няма никъде. Няколко час по-късно обаче те правят ужасяващо откритие – че това, което е в месомелачката, е човешка плът! Осъзнавайки че това може да са само децата му Джон отива в оранжерията и се обесва.
Двадесет години по-късно работници във фермата попадат на нещо шокиращо – братът не фермера Джон е открит обесен в оранжерията, а на гърдите му са изрязани думите "Аз го направих", а местни твърдят, че вечерта преди това някой е разкопал пръстта на гроба на Джон. Според легендата всеки октомври можете да видите призраците на падащите в месомелачката деца, а на всеки Хелоуин двамата мъже отиват към оранжерията с въже в ръце.
Мики Маус в Ада
Легендата за т.нар. "Изгубен епизод" на Мики Маус се разпространява от десетилетия. Според нея епизодът не е "нищо специално" - покзава единствено Мики, който върви по улицата на фона на постоянно повтарящ се пейзаж, докато някаква мелодийка запълва композицията. На втората минута лентата свършва и това е краят. Дали?
Ако изчакате до 6-ата минута филмчето се появява отново! Само че сега мелодийката е заменена от човешки гласове. Пейзажът зад Мики се изкривява до болезнена за човешкото око степен, а самият герой е зловещо ухилен.
От там насетне филмчето се превръща в кошмар. Вместо музика бавно започва да се надига човешки писък, докато Мики Маус започва да гние и да се разпада. Твърди се, че никой не знае какво става после. Единственият служител на Дисни, гледал филмчето докрай, се самоубива скоро след това. Преди това обаче оставя бележка, в която описва финала на лентата – на екрана се появява руски надпис, гласящ "Видът на Ада привлича зрителите"! Това филмче и до ден днешен е някъде из дебрите на Интернет и само чака да го намерите.
Будните
През 40-те години на миналия век съветски учени използват петима политически затворници за медицински експеримент – инжектират им стимулант, който им пречел да заспят, и наблюдавали какво ще стане. Сигурно им се иска да не го бяха правили.
Въпреки че в началото всичко е наред, обектите постепенно изпадат в параноя, след което започват да крещят неконтролируемо. Един от тях крещи толкова силно, че гласните му струни се скъсват! После всичко утихва. Три дни по-късно учените посещават килията на затворници и заварват нещо адско. Затворниците били изяли един от съкилийниците си, след което се обърнали един срещу друг, а накрая – срещу самите себе си. Те късали бузите си, отхапвали пръстите си и дори се опитали да се изкормят! Легендата твърди, че ако мислите за тези клетници те ще проследят мислите ви и ще ви открият. От там нататък нещата ще станат неприятни.
Усмихнатият мъж
Една вечер младо момче лепяло афиши на лошо осветена улица в Сиатъл, когато вижда мъж, танцуващ на тротоара. Мислейки че е пиян, той спира за да го пусне да мине. Това му позволява да огледа лицето му много добре – очите му били широко отворени, погледът – празен и вперен в небето, а на лицето му имало огромна и дори болезнено изглеждаща усмивка, сякаш лицевите мускули на човека щели да се скъсат след секунда. Определено изглеждал не като пиян, а като луд.
Ужасът започва, когато момчето пресича улицата. Усмихнатият мъж започнал да го наблюдава, като едновременно с това продължавал да се взира в небето. Когато момчето му обръща гръб той внезапно се появява на другия край на улицата! Докато го наблюдавал, Усмихнатият просто си стоял, като нито един мускул от тялото му не помръдвал. Тогава момчето решава да се втренчи право в очите му. Лоша идея!
Усетил страха на младежа, Усмихнатият се насочва към него неестествено бързо, стъпвайки само на пръсти, като анимационен герой. Той подгонва младежа, като зловещата усмивка все още не слиза от лицето му. За щастие младият разносвач на афиши успява да стигне до добре осветен булевард и спасява кожата. Но докога?
