Големият български мъж на Космоса 1

Колко българи са имали честта да полетят в Космоса? Двама. Единият е Георги Иванов, а другият – Александър Александров. Те си остават засега и последните българи, отишли там, където ние вероятно никога няма да стъпим, колкото и да си фантазираме.

Двамата космонавти, носещи традиционни и дори леко обикновени български имена, всъщност са с уникален късмет и с уникален житейски път, който вероятно всяко дете научава докато е в училище. След това малко по малко ученикът сбутва всичко научено, за да освободи място за новите неща и в крайна сметка без да иска изхвърля почти цялата информация за българските космонавти. А накрая запомня само това: първият български космонавт е Георги Иванов, а вторият – Александър Александров. Точка.

Но някак не е редно да изпразваме от съдържание единствените две български имена, срещали се с Космоса и точно заради това днес реших, че е добре да ви припомня историята на Александър Александров.

Александър се ражда през зимата на 1951 г. в град Омуртаг. Интересува се от самолети и решава, че именно тях трябва да изучава. През 1974 г. завършва специалността летец-инженер и логично попада във Военновъздушните сили на България. Четири години той е пилот на изтребител-бомбардировач. Малко преди да приключи работата си във ВВС, Александър Александров подава заявление за космонавт. Както се сещате, стотици български военни летци правят същото, като единственото изискване е да са завършили Военно-въздушното училище "Георги Бенковски" между 1964 г. и 1972 г., но по-късно възрастовата граница е вдигната.

Кандидатите са подложени на щателни лекарски прегледи. Първият се прави от лекарската комисия в България. Следващата спирка за успешно преминалите е Военно-медицинската академия в София, където се провежда обстойно изследване, траещо няколко седмици. Именно тук изискванията са строги и много кандидати отпадат. Александър Александров обаче преминава тестовете.

Най-накрая е сформирана първата група, която се състои от 15 човека, а по-късно бройката се стопява до четири. Това са Александър Александров, Георги Йовчев, Георги Какалов и Иван Наков. Четиримата заминават за Москва, където обаче на Йовчев е открит сърдечен проблем и той е отпратен обратно в България. А след това решението е взето – основен кандидат ще бъде Георги Какалов, а дубльор – Александър Александров. Фамилията Какалов обаче, поради определени причини, не прозвучава добре на руски език и първият български космонавт е записан с бащиното си име – Иванов. Така, Александров преминава през целия етап за подготовка, но не полита към Космоса, а остава на твърдата руска земя.

Да, но съдбата си знае своето и през 1986 г., когато на България е предоставен втори шанс да изпрати човек в Космоса, мъжът от град Омуртаг отново подава документи. Междувременно той е завършил аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на СССР. Повече от 300 летци искат да станат вторият български космонавт, но след щателните прегледи са отсети само десет, а от тях съветските медици, изпратени специално за целта, избират четирима. Там е и Александър Александров, заедно с Пламен Александров, Николай Райков и Красимир Стоянов. В Москва отново откриват, че единият кандидат има сърдечни проблеми, а на финала Александров е избран за основен космонавт с дубльор – Красимир Стоянов.

През лятото на 1988 г. Александров излита в Космоса и прекарва там почти десет дена. Извършва множество научни експерименти, а по време на полета се осъществява и телемост с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия. Тогава българите го гледат и се гордеят.

Днес имената на Георги Иванов и Александър Александров навяват асоциации с футболистите, кръстени по този начин, а не с единствените двама българи, полетели в Космоса. Но вероятно това е съвсем нормално, тъй като възможността да имаме трети български космонавт скоро е никаква, но пък футболистите са ни гарантирани вечно.

Впрочем, Александър Александров днес празнува юбилей. Вторият български космонавт навършва 60 години. Пожелаваме му дълголетие, защото за разлика от нас заземените, той е бил там, видял е Космоса. Мястото, което ние само сънуваме.