Гняв 0

Не, няма да ви преразказвам съдържанието на едноименната книга на Стивън Кинг. Даже изобщо няма да става въпрос за хорър. И без да проследявам причините, които го пораждат, просто няма как да избегна ежедневното присъствие на гнева. Той е навсякъде. Заедно с хаоса и агресията. Трите фактора образуват една своеобразна спирала, изобразяваща монотонната функция на монотонното ни ежедневие.

Както се казва в един филм на Ларс фон Триер - "Антихрист", който гледах наскоро и от който още се будя нощем: "Хаосът царува".

Гневът обаче е някак по-притеснителен. Защото хората постоянно го генерират. Ние сме като мощни машини за производството му. И ако той бъде използван с благородна цел, то сигурно ще е достатъчно силен да освети и стопли цяла София и покрайнините. Но това е друга тема.

Това, която много ме дразни е, че много малко хора успяват да го контролират и си го пускат на воля навсякъде и по всяко време, срещу други хора – близки или непознати, срещу животни, които хвърлят от многоетажни сгради или ги осакатяват, но най-много ме дразни, когато го използват срещу децата си. Това генерира мощна доза гняв и в самата мен.

Тук е и мястото да направя разликата между гняв и агресия, защото не зная дали заради моето замъглено съзнание или и на вас така ви се струва, но днес тези две понятия сякаш олицетворяват едно и също нещо.

Всъщност разликата е, че докато гневът е една от осемте основни човешки емоции и един от седемте смъртни гряха в Християнството, то агресията си е действие, което има за цел да навреди на жив организъм. Разбира се, психолозите сигурно могат да се произнесат много по-вещо по въпроса. Аз съм далеч от тази мисъл и от тази цел. Само имам желание да споделя някои от методите, които един принципно гневен човек (като мен) може да използва, за да потисне гнева си, да го контролира и да не му позволи да прерасне в агресия.

Да си го кажа направо има моменти, като този, когато се опитвам да сляза от метрото или от трамвая, но хората отвън ме блъскат, сякаш не могат да разберат математическия, логическия или не знам какъв закон, че за да влезе едно нещо, то друго трябва да излезе. Добре, де, това са пълни глупости. Друг такъв момент е като видя някакви младежи, които се бутат и псуват по улиците, и удрят момичета, или родители които крещят и бият децата си. Тогава агресията така ме тресе, че две не виждам. Обаче осъзнавам, че не мога да "направя ръцете си на чукове", както бе предложил Ботев или да си взема бухалка от най-близкия спортен магазин и да започна да млатя наред. Толкова хубаво ми прозвуча, че чак се размечтах. Вместо това най-много да изпсувам наум, леко на глас, да направя кисела физиономия или да погледна лошо. След това обаче кръвното ми рязко се повишава, започвам да си вря вътрешно и така цял ден.

За да избегнете фронтална дисекция на живи хора посред бял ден, предизвикани от вашия гняв, който ако е като моя – горко на хората, можете да пробвате няколко метода за овладяването му. Изпитани са и наистина помагат:

1/ Бройте до 10-15-20

Клише е, но клишетата ги има, защото са истина. В момента, в който почувствате, че нещо във вас се надига и не е мъжкото ви достойнство, нито вчерашния обяд, бройте наум, за да не мислите за дразнителя и как искате да го фраснете във физиономийката. Бройте, докато ви мине или поне докато "обектът на вашите желания" е избягал надалече.

2/ Дъвчете дъвка

Това успокоява, макар и малко. Ако започнете да си правите и балончета, може доста да се развеселите и да забравите за обзелото ви агресивно настроение. Да не говорим, че според редица изследвания дъвченето на дъвка стимулира мозъка и по-важното – носи отговорността за по-ниските нива на хормона на стреса – кортизол.

3/ Спорт

Чувала съм, че йогата помага, но това определено не е моят спорт, философия или същност. Бойните спортове обаче наистина са полезни за справяне с гнева. Най-малкото блъскането с юмруци и крака по един тежък чувал или боксова круша те лишава от голяма доза от ежедневното напрежение. Докато боксираме даже може да си повтаряте името на човека, който много ви е ядосал и да си представяте как го нокаутирате. Докато бойните ви удари се стоварват върху чувала, а не върху реални хора, положението е под контрол.

4/ Пеене

Ако нямате певчески талант, не е нужно да излизате на сцена или да участвате в кастинг за музикално риалити. Става дума за това да си пеете под душа или да си тананикате някоя любима песен. Това определено действа разтоварващо. Е, не за съседите ви, които може би всяка сутрин чуват едни по-изкривени изпълнения на "Smoke On The Water” или (ако сте в по-лежерно настроение) "It's A Wonderful World”.

А по-добра терапия от изпълнението на "Черната овца" на Ахат в пристъп на ярост, просто няма.

5/ Цепене на дърва

Не знам на вас колко често ви се случва, но на мен поне веднъж в годината, през последните години по-рядко. Кой каквото иска да разправя, но цепенето на дърва е истинска терапия срещу гнева. Даже мисля, че трябва да сформират групи от гневни хора и да ги водят да цепят дърва. Така хем те ще се борят с гневните си изблици, хем ще свършат малко работа. Всяка друга физическа работа има съшия ефект. Е, не си представям как тълпи от мъже лъскат тоалетната чиния, затова по-добре да се придържат към цепенето на дърва. Честно казано, когато човек получи такова изтощение, от "маане" с тежката брадва, му се приисква да седне на масата, да си сипе една ракийка по обед, да си направи салата и да му е спокойно на душата.

6/ Писане

Това не е последният възможен начин, но аз лично доста често прибягвам към изливане на гнева в писмена форма. И също така доста често след това се връщам към написаното, което с течение на времето ми изглежда по-скоро смешно, отколкото трагично.

В крайна смекта винаги можете да послушате един от нашите големи идоли - Марк Твен, който е казал: "Когато сте ядосани, бройтe до 4. Когато сте много ядосани теглете наум една майна”.