Георги Кожухаров - първият български фотограф, посетил военна Сирия 0

Георги Кожухаров е известно име във фотографските среди. Младият български фоторепортер е един от най-добрите в тази професия и успява да посети места и събития, които втрещяват човечеството със своята жестокост, но едновременно с това привличат погледите на целия свят. Снимките на Георги събират в себе си цели човешки съдби, а това е умение, за което е награждаван не един път. Чуйте какво има да ни разкаже. И със снимки, и с думи.

Преди две години Георги Кожухаров си взима отпуска и напуска страната. На абсолютно никого не казва къде отива.

Връща се със смразяващи кръвта кадри от сблъсъците в Алепо, Сирия, след като прекарва 6 дни сред бунтовниците. Георги рискува живота си, за да направи възможно най-добрите снимки. И дори за миг не се колебае дали рискът си струва!

Посещението му в Алепо е пълно с неизвестни - как точно ще стигне, колко време ще остане, какво ще се случи с него... По покривите на сградите има снайперисти; навсякъде падат бомби; има престъпни банди, които отвличат журналисти. Смъртните опасности дебнат на всяка крачка.

Георги разказва, че не е носил каска, защото куршумът на снайпера така или иначе я пробива за части от секундата. А и с нея би уплашил повече бунтовниците, които има шанс да го помислят за войник. Бронежилетка също не е имал - тя е тежка и с нея не може да се тича бързо.

Нощувал в много малка и студена стая без прозорци заедно с още четирима души. Тя е част от апартамент, в който бивш бунтовник, решил да изкарва пари като помага на журналисти, ги настанява.

Освен Георги, в Алепо по това време е имало още трима фотографи от различни държави. Снимат на групи по двама. И всеки път, когато напускат убежището си, си казват един на друг: "Моля те, не умирай!”.

Две години подред печелиш първа награда в престижния конкурс BG Press Photo - през 2013 заради снимките от Алепо, а през 2014 - заради фотоесето от бежанския лагер. Коя е най-трогателната история, която си научил от посещението си там?

В бежанските лагери работихме заедно с Красимир Янков - колега пишещ журналист, с когото подготвихме темите и начините за влизане в лагерите.

Всеки един човек в тези лагери има зад гърба си потресаваща история и наистина бях изумен от реакцията на много хора в България, които възприеха бежанците от Сирия като напаст и заплаха. Дадох си сметка обаче, че всичко се дължи на необразоваността на хората в България за такъв тип проблеми.

В началото дори беше забранено на журналисти да влизат в лагерите, за да не бъдат показани крайно неадекватните действия на институциите, отговорни за реакцията при такъв проблем. Наложи се с колегата ми Краси да влезем нелегално в един от лагерите, буквално да се промъкнем през полицията, като имахме план, с който заблудихме охраната и успяхме да влезем в лагера.

Малко след като бяхме влезли нелегално, се наложи отново да излезем от лагера, за да закараме тежко болна жена в Пирогов, нямаше кой друг да ѝ помогне, нямаше лекари и не ѝ беше позволено да излиза сама.

Краси говори арабски език, а аз бях видял войната в Сирия от първо лице, с което си спечелихме доверието на хората там и мисля, че материалите, които напрвихме заедно с Краси, бяха наистина стойностни.

Част от тях беше и един материал за лагера в Харманли, в който помолихме бежанци да позират с най-ценното нещо, което притежават в момента. Не мисля, че човек, видял материала, би говорил как не бива да се помага на хората там и че трябва да се оставят да си се оправят сами.

Коя е най-куриозната случка в кариерата му, къде е границата в употребата на фотошоп, както и още любопитни неща от света на фотожурналистиката можете да прочетете в специалното интервю на Георги Кожухаров в Jenite.bg.