Ще ви запознаем с един изключително интересен човек, който е представител на новото поколение класически артисти в столицата. Валентин е бижутер, художник, а отскоро навлиза и в изкуството на татуировките. Това е един кратък и приятен разговор за много километри от Москва до София и как никога не трябва да спираш да търсиш.
Хайде да ни се представиш за начало с няколко думи. Как се казваш, с какво се занимаваш и откъде си?
Казвам се Валентин Белоусов, казвам на хората, че съм от Перник, ама всъщност съм от Русия, за да не задават много въпроси (смее се). Иначе съм руснак, роден съм в Москва. Дойдох в България през 2010 година.
Как пък реши така да дойдеш в България?
Дойдох на море в България и много ми хареса. Когато се прибрах в Русия, трябваше да започна работа в една банка, аз по образование съм банкер, ама никога по душа не съм бил такъв. Представих си бъдещето си като финансист и изпаднах в такава депресия, че страшно беше. Тогава питах баща ми какво да правя, а той ми каза: "Ами отиди в България, това е хубава страна" и така дойдох и постъпих в Художествената академия. Записах се стенопис, аз и преди го бях изучавал в Русия.
Ок, спри за малко. Как от банкерство се тръгва към стенопис, бижутерство, татуировки и се става художник?
Ами... предполагам защото в семейството ми повечето са художници, сигурно е вродено. Но има и друго - аз съм израснал през 90-те години в Русия, а тогава да мислиш да ставаш художник не беше много умна идея, семейството ми беше против. После се оказа обаче, че нищо друго не мога да правя (смее се).
Значи заряза финансовата професия в Русия и дойде в България, за да учиш в Художествената академия?
Така се получи, да. После обаче малко се разочаровах от Академията. Има, разбира се, много добри преподаватели – истината е, че каквото търсиш, това намираш. Сега карам магистратура "Метал".
Ти се занимаваш с бижута, откъде тази страст?
Ами преди 3 години отворих бижутерско ателие и оттогава по-сериозно се занимавам. Имал съм изложби, включително и във Виена. Страшно ми е интересно да се занимавам, проблемът е, че в България няма никаква реализация за тези неща. Един бижутер е абсурд да се издържа на българския пазар. Имам чувството, че пазарът тук е нещо патриотично, като клуб, където да си ги показваме.
За жалост си прав. Кажи сега как стоят нещата около студиото за татуировки White Rabbit, отворихте го съвсем скоро.
Аз по принцип съм повече бижутер, отколкото художник, ама нещата се развиха по следния начин. Имах едни спестявания и трябваше да се вложат в нещо, защото иначе свършват. Преди време пътувах с влака и там се запознах с един пич. Аз постоянно срещам някакви странни хора по тия влакове, веднъж срещнах един и същи свещеник и две нощи имаше страшни лекции за Господ.
Та влиза тоя пич в купето и се заговорихме. Попитах с какво се занимава, той ми каза, че прави татуировки и ми показа някакви снимки. Моята приятелка отдавна се интересува от татуировки и тя помогна да се роди идеята.
За два месеца успяхме да го сглобим, много съм благодарен на всички приятели, които ми помогнаха с ремонта, сам нямаше да се справя. Лиса (приятелката на Валентин – бел. авт.) се занимава освен с татуировки и с дизайн, тя много помогна с логото и сайта, и въобще всичко. Тя е отговорник за визуализацията (смее се).
А на какъв стил ще заложите - по-скоро традиционен или реализъм?
Ние сме си класика. Ще заложим на Old school, но пречупен през нашия стил и само авторски неща.
Колко души работите в студиото?
Засега аз и Лиса и момчето, с което се запознахме във влака – Наско се казва, доста е талантлив. Идва и още един пич, той се казва Антоан и е график – доста добър traditional прави. Но като цяло концепцията ни е да правим само и единствено авторски неща.
Твоята приятелка прави и дрехи. Ще продавате ли нещо от тях в студиото.
Планът е да развием целия бизнес. В студиото ще се продават линии от бижута и дрехи. Бижутата ще са специална изработка, която ще се продава само в White Rabbit. Всичко това ще бъде обявено в нашия сайт. Трябва ни още мъничко време и ще го представим.