Човекът бил произлязъл от маймуните, но после се развил и тръгнал нагоре по еволюционната стълбица. Това е логично и доста популярно твърдение, но все повече се убеждавам, че съществуват индивиди, които не знам как са се промъкнали сред нас, човеците. Те са си останали същински примати, както визуално, така и интелектуално.
Истината е, че хората сме големи маймуни. И за да не се обиждате, ще уточня, че в случая говоря за склонността ни да имитираме себеподобните си. Вероятно и вие като деца не сте се сдържали и пред клетката на маймунките в зоологическата градина сте се опитвали да привлечете вниманието на животните. Ако сте успявали, то вероятно сте се радвали на достоен имитатор отсреща.
В нашия офис например, без останалите колеги да подозират, редовно имитираме жестове и отличителни движения. Разбира се, всичко е в шеговития тон и сферата на забавлението, особено когато имитациите ни се получат неочаквано добре. Днес обаче попаднахме на едно руско видео, в което са показани две маймуни в зоопарк. Противно на всеобщите разбирания, животните не се катерят по дърветата и оградите в опит да вземат храната на някое по-разсеяно дете. Не, двете маймуни си се разхождат без изобщо да им пука от вперените в тях погледи. И сякаш нарочно човекоподобните животинки си ходят "залепени" една за друга, а вероятно ще забележите и удивителния синхрон, който са постигнали.
Клипчето е кратко, но си мисля, че е забавно и поучително. Защото така като ги гледам двете маймуни, ми се струва, че разстоянието между нас и тях не е чак толкова голямо. И рано или късно отново ще се съберем. Въпросът е дали те ще се качат по стълбичката при нас или ние класически ще се свлечем обратно надолу.