ВИДЕО: Мъжете покорили морето 0 2

На ръба на света, на една крачка от ледената пустош на безбрежния Север се издига последният бастион на човешката цивилизация - Исландия. Горда и неподвластна на времето и природата страна, която от хилядолетия съществува в ледената прегръдка на северния Атлантик, който като едно езическо божество е едновременно източник на живота за обикновения исландец и най-голямата заплаха за неговото съществуване.

Тази земя, скована от ледове, брулената от най-студения северен вятър и връхлитана от най-жестоките океански бури е дом на едни от най-големите, смели и доблестни мъже на планетата - исландските рибари. Мъже в пълния смисъл на думата, които всеки ден влизат в битка на живот и смърт с природата, за да сложат храна на масата и да осигурят семействата си. Тежка съдба, която само един мъж от калена северна стомана може да понесе.

Елементарната статистика говори много - 70% от търговския износ на Исландия е свързан с улова на риба, преработката на риба и производството на рибни продукти. Съвсем лесно е от тези данни да стигнем и до извода, че рибната е най-важната индустрия за тази страна. А в основата на рибната индустрия са същите храбри мъже, които без страх влизат в океана в търсене на своя улов.

Аз лично почти никога не съм се замислял за това, откъде идва голяма част от рибата, която консумирам поне веднъж седмично (заради фосфора) и която не се среща в Черно море или по-близките до България морета, а се намира само и единствено в океана. Разбира се, чел съм много за великите мореплаватели, ужасите на Седемте морета, за гнева на природата, с който някои хора се сблъскват на ежедневен принцип. Винаги съм се опитвал да изградя горе-долу правдоподобна картинка за това, което тези хора наричат свое признание и свой живот.

Но, при всичките ми опити да си представя до последния детайл условията, при които исландските рибари изкарват своя хляб, едва ли съм успявал да добия толкова пълна идея за тази действителност, колкото ми предоставиха два клипа, на които попаднах съвсем случайно в интернет.

Сами можете да си представите едно рибарско корабче, дълго 50-60 метра, изградено от яка скандинавска стомана, управлявано от двуметров викинг-рибар, който без страх върти руля в битка с вълните. Е да, но, ако погледнем всичко това под друг ъгъл, нещата изглеждат по различен начин. Лодката прилича на детска играчка от клечки и хартия, вълните са с размерите на Стара планина, а викингът се страхува до смърт за живота си и този на екипажа, но върти кормилото като бесен в неистов опит да надвие природата.

За българите риболовът е прост. Вземаме въдичките, кукички, малко стръв, тежести и каквото трябва. Палим колата към най-близкия язовир или някъде край морето. Опъваме столче, масичка, мезе. Мятаме въдичка и чакаме някоя рибка да се закачи. Седим няколко часа, хванем, каквото хванем, тръгнем си, ако е бил слаб уловът, минаваме през рибния магазин и в крайна сметка се прибираме. Отпочинали, разтоварени, доволни, независимо от това хванали ли сме нещо или не. Това е битката на българския мъж с природата в опита да налови малко риба.

Няма ги вълните-убийци, няма го ръбът на пропастта, на бездната, към който природата те тласка. Няма я бурята, която с един замах къса мрежи и въжета. Няма го страхът от неизвестното. Дори родните рибари, които всеки ден изкарват лодките си в Черно море, рядко преживяват морския ад, на който са подложени исландските им колеги всеки ден.

Е, надявам се вече сте разбрали за какви мъже говорим, когато стане въпрос за исландските рибари. Неподвластни на природата, успели да подчинят нея и океана, с непоклатима воля и смелост. Явно северът наистина калява и то не само тялото, но и духа. Към тези мъже в океана - поклон за куража и решителността, дано всяка вечер и всеки ден намирате сигурен пристан.