Бойко Ламбовски: Поетът е човек като всички останали 0

Бойко Ламбовски е познато име на българската литературна сцена. Както и на вестникарската впрочем. Освен поет, публицист, есеист и преводач, Ламбовски е носител на множество поетични награди, между които: "Владимир Башев" (1986) - за дебютна книга, "Гео Милев" (1997) - за принос в съвременното изкуство, "Дървената роза" - за книгата му "Ален декаданс" и др. Книгата му "Тежка картечница преди сън" е номинирана от България за Международната награда "Балканика" (2004). Ето какво казва Бойко Ламбовски в специално интервю за iNews.bg.

----------------------------------------

Какво те изкушава в писането напоследък?

Най-после подготвих ръкописа си за една книга със стихотворения. Тя ще включва и три къси поеми. Ще бъде разделена на две части - едната весела, другата мрачна, но и двете ще са доста разюздани. На тези години човек пише по-различно, отколкото на млади. Тогава бързаш да кажеш, каквото имаш, но не знаеш кое е важното. Сега уж знаеш кое е важното, но не бързаш - бързането няма смисъл.

Какво четеш в последно време?

Чета различни книжки, още от юноша съм свикнал да не оставам вечер преди заспиване без книга. Наскоро четох "Нацистът и фризьорът" на Едгар Хилзенрат, една забавна, но и трагична книга с фриволни подскоци на авторовата мисъл.

Има ли млади поетични дарования у нас?

Има, разбира се. Макар че сега посягат към перото не толкова от амбиция, колкото от някакъв вид желание за споделяне, за автотерапия, ако щете. Защото сега държавата не опекунства младите автори, няма ги безбройните прегледи и особено хонорари, както и възможността за обществен престиж, които съществуваха преди. Това обаче има и добрите страни - като срещнеш истински талант днес, то той е много, много автентичен. 

Какъв е пулсът на съвременната българска поезия?

Неравен. Неравноделен. На трескав човек - но сигурно така и трябва да е в изкуството.

Какво не може да понесе душата на един поет в днешния ни ден?

Поетът е човек като всички останали. Винаги съм бил против да се гледа на поета като на нещо по-различно, камо ли пък на нещо по-висше от останалите хора. Поетът не е по-добър от другите хора, нито е по-специален от тях. Той е може би само по-интуитивен, по-склонен на реактивна реакция, макар и тиха - затова си струва да му обръщаме внимание. Това, което поетът чувства и казва, често го чувстват и казват и останалите, само че с леко закъснение.

Цялото интервю с Бойко Ламбовски можете да прочетете в iNews.bg.