Битие и страдание: журналисти, които предприеха експедиция до село Трън 0

Кореспонденти от независимите продажни жълти газети (всички ги знаем), предприеха пътуване с цел да проследят Сашка Васева и нейния нов любовник. Според достоверни източници, те съгрешавали в село Трън. В село Трън, защото момчето го е срам да се показва с нея в Павликени.

Публикуваме дневника на тези убити от живота и Сашка хора:

ДЕН 1

Застраховахме експедицията за доста големи пари. Главният редактор ни изпрати да разгадаем, какви ги върши Сашка и нейният любовник. "Ако извадите късмет момчето може да се окаже циганин!", въодушевено ни подсказа.

Ние пък се радваме, че ще ходим в командировка, даже си взехме презервативи.

ДЕН 2

Оказа се, че лайковете във фейса и гръмките заглавия "ШОК! БОМБА! СТАНА СТРАШНО!" не носят куфарите и багажа. Вечерта най-изморена беше Тамара Прашкова, защото си беше взела 2 сака и три куфара.

ДЕН 3

Спим в ня'кво село, ама как се казва – никой не знае. Явно презервативите ще ползва само Ванката, 'щото в селото има само пенсионери, а никой освен него не си пада. Вечерта ядохме нещо развалено и се наложи да жертваме най-скучните страници от дневника.

ДЕН 4

На Прашкова и дойдоха гости от червен бряг. Пътуването става все по тежко. Тя не че много става, ама е единствената жена под 70. Утре вечер ще сме в Трън. Малко се позабавихме – Ванката е на седмото небе: навсякъде баби, дядовци, ракия и никой не го познава.

ДЕН 5

Пристигнахме в Трън. Мама му. Източника се оказа безполезен. Сашка не е в Трън. Има една, на която ѝ викат Васа Общата, ама не е тя. Главният редактор ни изпраща в Родопите, за да установим тайнственото изчезване на Бай Милко – хижарят. "И без това сте били толко' път до там, поне да се върнете с нещо".

ДЕН 6

Стигнахме до някакво ханче, местните се оказаха прави: бирата е разредена, месото – старо, а бармана – гей. Ванката е доволен.

ДЕН 8

Днес един от колегите имаше рожден ден, за това го оставихме да поспи повече и тръгнахме без него. Спахме в някаква хижа, а ама има бая дълъг преход и ще се наложи следваща нощ да спим на палатки. Палатки нямаме, макар че на Тамара гащите са цяла палатка.

ДЕН 10

Изгубихме се. Втора нощ спим в разпънатите, като палатка, гащи на Тамара Прашкова. Вечерта се запалихме, но поне се стоплихме, лошото е, че останахме без импровизираната палатка.

ДЕН 12

Вчера сварихме последния колан и отворихме консерва Русенско варено. Жалко, че свършиха коланите.

ДЕН 15

Все още бедстваме. А всичко започна със Сашка. Изобщо не мислим за пияния хижар Милко. Плачем и се молим за спасени.

ДЕН 20

Намери ни някакъв овчар. Обясни ни, че се намираме в някакви ниви на село Овчодер. Прашкова се разрева и каза, че през цялото време е знаела, но я било срам да каже, че е от село.