Ангелът на смъртта 0

Жените могат да бъдат много, ама много лоши. Запознай се с чумата отровителка. Не е истина просто.

Лидия Шърман

Душичката е известна като "Шампионката отровителка" – серийна убийца от САЩ, чиито жертви са обикновено щастливците от собственото ѝ семейство. Убила трима съпрузи, Лидия не спира дотам, а посяга към собствените и доведените си деца. А ти се оплакваше от твоята.

Защо стига дотам...

Родена е в Бърлингтън през 1824 година. Лидия остава сираче на деветгодишна възраст и е отгледана от свой чичо. Обаче нищо в детството ѝ не подсказва за чудовището, в което ще се превърне. През 1840 година се установява в Ню Брунсуик, Ню Джърси и среща първия си съпруг Едуард Стрък в методистката църква. Да, член е на методистката църква!

Началото...

Седем години по–късно се местят в Манхатън, където Стрък започва работа в полицията. Имат две деца, но от предишния брак на Едуард са общо 6. Един ден Едуард пристига на местопрестъпление твърде късно, за да предотврати убийство. Почва да се говори, че е пъзльо. После е уволнен.

Животът на Лидия става изключително труден – тя трябва да се грижи за децата и за алкохолика, който се е пропил след уволнението. Едуард не успява да се задържи на никаква работа и след няколко неуспешни опита се отказва дори да търси. До този момент "Чумата" търпеливо понася ужасните настроения на съпруга си, стигащи до крайности от заплашване да се самоубие, до брутални побои и заплахи да убие нея.

Внезапно Едуард се разболява. Скоро след това Едуард умира. Никой не заподозира нищо, дори когато година след смъртта на Едуард всичките му деца го последват в гроба... бахти. Неспособна да се грижи за толкова много деца сама, Лидия отравя малкия Уилям, който е едва на девет месеца, четиригодишния Едуард и шестгодишната Марта Ан, понеже не успява да се справи с финансовото бреме по отглеждането им.

Сега, с три деца в къщата, Лидия работи като медицинска сестра (ха-ха-ха) и шивачка. Синът ѝ Джордж печели по 2.50 долара на седмица като бояджия. Но той се разболява от "бояджийски колики" (било известно "заболяване", когато хората са нямали идея какво се случва) и вече не е способен да допринася за семейния бюджет. Тогава е отровен. Докторът заявява, че Джордж е починал от "бояджийски колики". Най–голямата дъщеря на Лидия се е изнесла (късметлийка) и по това време в къщата с майка си живее само Ан Елиза, на дванадесет. Лидия обаче решава, че ако може да се отърве и от Ан Елиза, тогава тя и кръстената на нея най–голяма дъщеря ще прокопсат. Същата зима Ан Елиза се разболява от грип и Лидия подправя нейния чай с арсеник. Ан Елиза умира 4 дни по–късно. Същата зима най–голямата ѝ дъщеря Лидия почива от естествена смърт и Лидия Шърман остава сама...

Денис Хърлбърт

Лидия се мести в Ню Хейвън (Кънектикът) и започва работа като икономка в къщата на богатия възрастен Денис Хърлбърт – фермер, притежаващ солидно състояние. По–малко от месец след като се нанася при него, Денис ѝ предлага брак. 

Скоро след сватбата младоженецът (не му се верва) прави завещание, в което посочва за единствена своя наследница съпругата си Лидия.

Не минава много време и той неочаквано се разболява (изобщо нямаше да предположим). Незабавно е повикан лекар, но той не може да стори нищо за клетника. По-късното разследване доказва, че Денис Хърлбърт е починал вследствие на отравяне с арсеник. Лидия до смъртта си отрича да му го е давала тя.

Опечалената вдовица наследява огромното състояние на съпруга си, възлизащо на 10 000 долара (тогава наистина е било много, през 1868 година).

Хорейшио Шърман, Франки и Ейда

Към 1870 година парите ѝ свършват. Започвайки работа като икономка при Хорейшио Шърман в Дарби, Лидия бързо го врътка и съвсем скоро става госпожа Шърман. Хорейшио има две деца – бебето Франк и Ейда на 14 години. Въпреки че е влюбена в него, този път Лидия не успява да случи на съпруг. Хорейшио се налива и я бие.

Майката му се грижи за малкия Франк – синът на Хорейшио от първата му съпруга. Един ден той се изцепва пред жена си – направо му се иска Франк да умре, за да може майка му повече да не живее с тях, ама не е познал. Лидия намира тази идея за чудесна и слага арсеник в млякото на Франки. След него отравя и Ейда.

Скоро и вторият ѝ мъж заминава покрай една бутилка с бренди и арсеник.

А един нормален доктор би могъл да включи, че нещо не е ОК.

И после...

Процесът срещу Лидия Шърман започва на 16 април 1872 година. Делото е отразено във всички вестници в САЩ. В статиите често се обсъжда колко обикновена изглежда госпожа Шърман. Спретнатата и скромна 48-годишна обвиняема идва в съда облечена с черна вълнена рокля, черно–бял шал, сламена шапка и черни ярешки ръкавици. История ли бе, да се опише.

Защитата се опитва да убеди съда, че Хорейшио Шърман e приел арсеник без да иска (не е истина, колко са цинични). Но доказателствата срещу Лидия са съкрушителни. Тя е призната за виновна в непредумишлено убийство и осъдена на доживотен затвор. Ако е съдена в друг щат или ако е мъж, е щяла да бъде осъдена на смърт чрез обесване.

"Бягство от затвора"

Лидия е въдворена в Кънектикът, където прекарва малко повече от 4 години преди да избяга. След дълга подготовка е подпомогната в това бягство от пренебрежението на надзирателите и от няколко приятели.

"Lydia Sherman is plagued with rats 

Lydia has no faith in cats. 

So Lydia buys some arsenic,

And then her husband gets sick;

And then her husband, he does die,

And Lydia’s neighbors wonder why.

Lydia moves, but still has rats;

And still she puts no faith in cats;

So again she buys some arsenic

This time her children; they get sick,

This time her children, they do die,

And Lydia’s neighbors wonder why.

Lydia lis in Wethersfield jail,

And loudly does she moan and wail.

She blames her fate on a plague of rats;

She blames the laziness of cats.

But her neighbors’ questions she can’t deny—

So Lydia now in prison must lie."