Ако живеехме в Кристияния 0

Поводът да се сетя за тази "държава", разбира се, e фактът, че Кристияния е била призната за полу автономна област в Дания и както писаха колегите ни от iNews, вече ще се нарича "Свободен град Kристияния".

Винаги ми е било странно и интересно как може да съществува държава в държавата или град в града и то точно като Кристияния. Никога не съм ходила там, но съм чувала вече много неща за този, на практика квартал, в Копенхаген, където в началото на 1971 г. група хипита се настаняват в изоставени военни казарми в района Кристиянсхавън и си правят собствена държава върху площ от 35 хектара. Днес населението на областта е около 1000 души. Легенди се носят за странните "закони" в Кристияния, където са забранени: автомобилите, кражбите, тежките наркотици, огнестрелното оръжие, бронежилетките и правенето на снимки. Позволено е НEплащането на данъци, което само по себе си е доста основателна причина всеки да иска да се засели там. Да не говорим, че винаги можеш да си купиш лека дрога от известната с марихуаната си улица "Пушер".

Звучи като някаква идилия, нали?

Тъй като е забранено да се снима все още никой не ми е показвал снимки от Кристияния, затова само мога да си представям как изглежда това чудно място на Земята. Представям си обаче какво можеше да бъде, как щеше да преминава един мой ден ако живеех в Кристияния вместо в България.

Денят започва

...някъде около 12 на обед. Храна и бира. Запътвам се към улица "Пушер".

Между 2 и 6 следобед

Часовете се губят т.е. нямам никакъв спомен. Няма представа на какво се дължи...

Около 6 следобед 

Участвам с протестно шествие, чиято цел е Кристияния да получи пълна автономия и за приемане на нова забрана на територията на страната: забрана на Бойко Борисов. За лекото и хубаво преминаване на шествието вече някой друг се е погрижил да се отбие предварително до улица "Пушер".

Около 7 - 8 вечерта

Дебна туристи, които искат да извадят фотоапаратите си и да снимат. Ей, японците са много бързи. Всеки ден трябва да си подобрявам скоростта, за да предотвратя непозволени снимачни действия.

След 8 вечерта

Време е за бира и храна. И още бира. Водене на приятен разговор с няколко напушени пенсионери около наблизо запаления огън. Разказват как е било през 1971 г. и как е започнало всичко.

Към 9 вечерта

Малко културна дейност – направо към театъра. Може и да играя ролята на заспалото дърво – първото отдясно.

След 10 вечерта

Бар, бира, марихуана и пак бар, бира, марихуана.

Следващите спомени датират от 12 на обед на другия ден.

Дали може да ти омръзне? Сигурно. Макар че може ли на човек да му омръзне свободата и безгрижието?! Тогава излизаш от "държавата" и се впускаш в неуморния живот на Копенхаген.