Skinnyman: Хип-хоп културата в България процъфтява 5

Хладна ноемврийска утрин посреща звездата на британската хип-хоп сцена Skinnyman в София. Скандалният рапър си позволява само един час сън преди да се отправи на обиколка из столицата ни, за да отметне редица задачи преди концерта си по-късно тази вечер в Парти център "4км".

Срещам се със Skinnyman в кафене до Националния дворец на културата и се заговаряме за първите му впечатления от България, за славните моменти от миналото му и за посланието, което иска да предаде на феновете си у нас.

Оказва се, че Skinny не е толкова скандален, колкото всички тръбят, а е огромен пич и веселяк, който гледа с усмивка на нещата и вижда огромен потенциал за хип-хоп сцената у нас. Изпълнителят очаква с нетърпение и интерес изявата си пред българска публика и вярва, че музиката е неговият истински глас, с който докосва хората.

Здравей, вече от няколко часа си тук. Какви са първите ти впечатления от България?

Здравей, определено тук има повече открити пространства в сравнение с Лондон, по-широко е. В Лондон всичко е много затворено, има сгради върху сгради и улиците са тесни. В България нещата ми се струват много по-просторни с повече свободно място. Харесва ми!

Една от песните ти се казва "Music Speaks Louder than Words” (б. пр. Музиката говори по-силно от думите). На пръв поглед това обобщава цялата ти идея, но има ли нещо, което не можеш да предадеш на феновете си чрез музиката?

Мисля, че понякога, дори да крещим дадено послание, независимо колко много се опитваме да го предадем, то не бива чуто. Когато същото послание го претвориш в музика обаче, в песен, и хората пеят тази песен, по този начин съобщението ти достига до всички. Така че за мен музиката е единственият глас към хората, който имам.

Знам, че си бил в затвора. Би ли споделил как това изживяване повлия на музиката ти?

Ами... в затвора попадам от малък. За първи път влязох, когато бях 14-годишен. Това преживяване ми донесе прозрението за това колко ценна е нашата свобода, колко скъпи са нещата, които приемаме за даденост, като възможността да се изкъпеш или да си препечеш филийки в два часа през нощта, или дори да си пуснеш, или спреш лампата, когато поискаш. Всички тези неща, които приемаме за даденост. Освен това, престоят ми в затвора ми помогна да погледна обществото от една външна перспектива. Понякога, когато си в центъра на обществото, се разсейваш от нещата и хората около теб и не можеш да видиш нещата такива, каквито са. И ако се извадиш, ако излезеш навън от собствената си среда, получаваш възможността да обърнеш поглед назад и да видиш пътя, по който си поел, да го анализираш и разбереш по един по-добър начин.

Разкажи ми за онзи случай, в който си победил Еминем.

Еминем имаше концерт в Лондон, а по това време аз вече имах зад гърба си няколко години, в които се бях занимавал с такъв тип съревнования - "батъли". Еминем всъщност беше в Лондон, за да промотира своя първи сингъл - "My Name Is..". Изпълнението му обаче беше много кратко и публиката не беше доволна. Всички си бяха купили билети, за да гледат шоуто, а то беше само две песни. Феновете бяха много разочаровани, а Еминем тръгна да слиза от сцената. В този момент от няколко страни ми подвикнаха: "Skinnyman, направи батъл с него и му покажи кой е най-добрият." В крайна сметка се съгласих. Мисля, че американците по това време си мислеха, че при нас няма хип-хоп сцена, че не можем да пеем и т. н. Но не трябва да съдиш за една книга по корицата ѝ. Мисля, че така седяха нещата и Еминем беше смъкнал гарда си, а аз бях готов за битка. Затова и се съгласих да се състезаваме. В първия рунд излязох победител. Във втория рунд победата пак беше за мен, той си слезе от сцената и аз бях шампионът.

Какво очакваш от феновете си в България тази вечер?

Всъщност не знам какво точно да очаквам. От това, което чувам за българската хип-хоп сцена, знам, че феновете тук много харесват британския рап. Което за мен е учудващо. Предполагам, че хип-хопът в момента се е превърнал в един универсален глас, който през последните години става все по-силен, все по-мощен. Затова няма да се изненадам, ако в България има хип-хоп сцена, която в момента процъфтява. От това, което видях тази сутрин забелязах, че графити изкуството е силно застъпено тук.

Искам също така да добавя, че в хип-хопа са изключително важни и елементите, които идват с културата - брейк танците, графитите, рапирането и бийтбокса. В Англия тези неща вече са на изчезване, но из Европа именно тези аспекти на хип-хоп културата придобиват все по-сериозни измерения. Аз лично съм изненадан колко се е разраснал хип-хоп пазарът в Европа. Младежите в Европа приемат хип-хоп културата като своя. Затова брейк танците, графитите и другите елементи процъфтяват много повече в държави като България, отколкото в Англия, например. При нас все още се рапира, но танците вече не са толкова застъпени, нито графитите. Губим елементи от културата, които в България все още са много застъпени. Затова за нас идването ни тук е глътка свеж въздух. 

Ще ни разкажеш ли някоя дивашка история?

(смее се) Ами, моят DJ твърди, че при нас всяка вечер е дивашка история. Аз бих се изразил по този начин: хората, които са родени по времето на революцията на 60-те, твърдят, че, ако си спомнят нещо, то те не са присъствали. В нашия случай е същото, ако си спомняме нещо от предната вечер, значи не сме били там.
Имаме толкова много дивашки истории. Дори са твърде много. Напоследък обаче не съм толкова див, колкото бях преди, защото вече съм дядо - синът ми има дъщеричка. Той също е с нас, когато сме на турне и също рапира. И така аз съм най-старшият в групата и трябва да съм най-отговорен. Другите ходят и се забавляват, а аз играя ролята на загрижения баща.

Иначе сме имали толкова много дивашки истории. Веднъж спукахме гума на магистралата и нямахме инструментите, с които да я сменим. Нямахме крик. Колата беше джип - Land Rover Defender, но в него имаше толкова много пътници, че го вдигнахме на ръце, за да сменим гумата. Най-интересното беше, че всички пътници, освен мен и DJ-ят ми бяха момичета на много, много високи токчета и с много, много къси поли. И те вдигнаха джипа, както си бяха на токчета и с къси поли, за да сменим гумата. Поклон за тези момичета, защото те бяха истински войници през онази вечер. И това е само една от нашите дивашки истории. Има толкова много други, които не можем да си спомним. (смее се)

Имаш ли нещо да добавиш?

По-рано спомена песента "Music Speaks Louder than Words". Има обаче едно нещо, което смятам за много по-важно от всичко, което някога бих могъл да кажа или да изпея. Става въпрос за една благотворителна кампания, която подкрепяме. Тя се казва Water Aid и целта на кампанията е да се осигури чиста вода на децата по цял свят. За мен Water Aid e изключително важна идея и смея да твърдя, че 90% от усилията, които полагам, включително и на сцената, са насочени към това да популяризирам кампанията. Затова призовавам всеки, който чете това интервю, поне да погледне за какво става въпрос в Water Aid. В случая не е нужно да се даряват пари. Всеки може да допринесе дори като разкаже за идеята на приятел, може да допринесе като дари своя стара тениска или стари маратонки, които вече не използва. Това е най-важното послание, което искам да предам на феновете си и в България и въобще на всички тук.

Концертът на Skinnyman е тази вечер в Парти център "4км" с начален час 21:00 ч., а пропуските за шоуто са на цена 10 лв.