Eкспериментите върху хора на Отряд 731 0

Знаете ли откъде в енциклопедиите знаят колко време един човек може да издържи без вода и храна? А знаете ли откъде знаят след колко литра загуба на кръв човек умира? Отговорът е лесен, знаем всичко това благодарение на реални садистични експерименти. Историята е толкова страшна и брутална, че остава най-добре пазената тайна от годините на Втората световна война. Реално базата на Отряд 731, която се намирала в Пинфан Манджурия, конкурира съвсем успешно прочутите лагери на смъртта в Аушвиц. Само където Аушвиц е като забавачница, сравнение с ужасите, причинени от Отряд 731.

Лагерът в Пинфан бил разположен на площ от 6 кв. км. Той разполагал с летище, железопътна линия, електростанция, стадион, административни сгради, лаборатории, общежития за работниците, казарми, сграда за аутопсии и дисекции, както и специален затвор за опитните човешки обекти и дори шинтоистки храм. Бил е съвсем автономна и самостоятелна структура.

Според някои източници структурата на Отряд 731 била вътрешно секретна: "...свалят всеки летателен апарат, даже принадлежащ към собствената армия, който преминава без разрешение над територията на отряда".

Затворниците, избрани за експерименти, били наричани "дънери". Тези дънери били главно руснаци и китайци, но имало японци и монголци, които били политически затворници. Те нямали нужда от човешки имена. Всички пленници били с трицифрен номер, според който се разпределяли по оперативните изследователски групи в качеството си на материал за опити. Жените се използвали главно за изследване на венерически заболявания.

Основната задача на Отряд 731 билa да изследва силно заразни болести като чума, антракс, холера и други живописни гадости. Според записките след войната:

"На втория етаж на блока "ро" се помещавала групата на Иосимура (изследване на замразяването), както и групата на Минато, която се занимавала с изследване на холера, групите на Окамото и Исикава (занимаващи се с проблемите на патогенезата). След това групата на Едзима (изследваща дизентерията), групата на Ооти (антракс), и накрая – групата на Утима (кръвен серум)."

Важно било за изродите да имат разнообразен материал, затова в качеството на "дънери" влизали деца, бременни жени и бебета.

Освен заразяване с болести са направени хиляди дисекции. Дисекцията на живи хора се провеждала основно с две цели. Първо, за да се установи увеличава ли се или остава същото сърцето на човек, подложен на епидемично заразяване. Второ, какви процеси протичат в организма през всеки период от развитието на болестта? Това бил идеалният способ за наблюдение на измененията така, както те протичат в живата тъкан.

Благодарение на педантичните записки на изродите от този ад, днес сме наясно колко време човек може да издържа без сън, без вода, без храна, на колко градуса гори кожата... След колко време ще настъпи смъртта, ако провесят човек надолу с главата? Какви изменения ще настъпят междувременно в различните части на тялото? Как ще реагира човешкият организъм, ако в бъбреците му се вкара урина или кръв от кон? Провеждали се опити за замяна на човешката кръв с кръв от маймуни или коне. Изяснявало се какво количество кръв може да се източи от един човек. Останалото ще го спестим.

След края на войната и когато СССР напада Япония, това слага край на Отряд 731. По-интересното обаче е друго - за разлика от Германия, която изкупува престъпленията си, Япония отрича доказателствата за Отряд 731. Когато най-сетне признава за съществуването му, тя отказва да поднесе извиненията и компенсациите си на Китай. Много от служителите на Отряд 731 развиват бляскави научни кариери в своите области.

Широ Ишии

Командирът на отряда Широ Ишии никога не е преследван за каквото и да е военно престъпление. Според някои източници, по-късно той се преместил в американския щат Мериленд, където се заел с проучване на биологични оръжия.