Alex P: Синът ми ще остане в България 0

Aлександър Пелтеков - Alex P е сред най-популярните имена на българската хип-хоп сцена за настоящия момент. Носител на статуетката за "най-добро МС" на 2012 година, софиянецът успя да се утвърди като един от най-постоянните и продуктивни рап изпълнители у нас, радващ се и на солидна фенска маса в цялата страна.

Уговаряме си среща с Alex P в столично заведение, като Александър говори откровено за себе си, за семейството и за политическата ситуация в България.

Казва, че не се интересува от предстоящите избори, но ясно забелязвам, че далеч не е непукист, нито пък страда от липса на позиция. Признава, че раждането на сина му го е променило, а младото му семейство е на първо място в живота му.

Подготвя издаването на ново парче, с което да атакува летния сезон, а подробностите можете да разберете от самия него.

- Какво се случва около Alex P тези дни?

- Предстои да изкарам ново парче, което заснехме с Шошо. Името му е "Ларш" и обяснява какво точно означава според мен да бъдеш ларж. Изкарахме и едно парче с Бобо - "Секс", което е записвано 2011 година. Яд ме е, че толкова време го забавихме и не успяхме да го изкараме. Паралелно си действаме и с Шошо за "Ларш".

- Отскоро вече си и баща – имаш малък син. С какво те промени бащинството?

- Мисля, че се поуспокоих малко. Със сигурност всичко се промени. Малко повече мисля над нещата. Пак съм си дивак, но мисля първо за сина си и семейството, а после за мен. Преди правех хаотични, празни движения, а сега малко съм ги пообрал. Вече не се захващам с неща, които ги карам само дотам, за да си начеша моето его. Гледам тактически да съобразявам нещата – да имат смисъл.

- На какво искаш да го възпиташ? Какви ценности искаш да научи?

- Искам да го възпитам нормално - както аз съм възпитан. Смея да твърдя, че съм добре възпитан. Искам да е отговорен и упорит – нормалните неща и добродетели, които всеки един мъж трябва да притежава.

- Заслушва ли се вече по музика? Залита ли по хип-хоп?

- Няма как да не се заслушва – облъчвам го по цял ден. Репетирам пред него и иска, не иска – заслушва се. Той пък реагира, почва да скача, крещи "тати". Вече знае кое е мое и кое не е. Някой път му харесват и други неща. Пускам му доста работи.

- В последните няколко години хип-хопът в България започна да скача нагоре. Съгласен ли си, че рапът сякаш почна да "убива" чалгата?

- Не, не съм съгласен. Според мен, ако направим една адекватна анкета и изкараме няколко парчета на различни артисти, най-добрият рапър от масовката ще бъде смятан този, който преди десет години беше най-добрият фолк артист. Или преди пет. Те затова са същите хора или същия тип хора. Идват от същите места и от същата прослойка. Но същевременно не съм и на мнение, че якият хип-хоп е само ъндърграунд хип-хопът. Трябва да има сцена.

В нашия бранш най-добрият артист е този, който е гъвкав и прави различни неща – адекватни и актуални, но същото време е добър технически и има какво да ти каже, а и покаже. Той е пъстър. Имаш какво да слушаш и гледаш от него. Ако нещата ти имат добра аудитория и вървиш нагоре, може да не си все на върха, но си посредата и имаш работа, значи се справяш. Защото никога не е имало човек, който пет години да е бил на върха. Тук в момента нещата малко са на трик, на номер. Имам колеги, които ми казват - "брато, хората харесват чалга, да звучи като чалга". Но не е това номерът.

- В последно време сериозно развитие в България претърпя и мейкингът на видеоклиповете. Там нещата също почнаха да вървят нагоре. Като артист, колко важно за теб е видеото на едно парче?

- Имам доверие и залагам на хора, които не ме разочароват. Или ако се случва да се разочаровам, то става рядко. Видя ли, че това се случва и изведнъж с даден човек почваме да не правим добри неща, вече няма да работя с него. Аз съм такъв тип човек – винаги съм бил лидер и искам да водя, и ако мога – да помагам на тези хора. Ако видя, че те не се развиват по никакъв начин, може би ще спра да се водя с тях.

- Спомена думата "развитие". Как виждаш своето собствено развитие през годините?

- Най-лесно е да следя какво се случва на запад и да си сверявам часовника. Кефя се на тези, които продължават да го правят – Nas, Jadakiss, Styles P. Същевременно гледам и за нови албуми – свалям си например Rick Ross и гледам за нещо, което да ми хареса. Всичко, което ме грабне по някакъв начин, ме кара да направя нещо подобно и да е актуално. Сигурен съм, че хората са вече други и не са тези, на които ще им обяснявам какво съм слушал, когато съм се запалил.

- В този ред на мисли, как се оцелява в джунглата, наречена "български шоубизнес"?

- Трябва да си смел. Аз не се страхувам да си извадя моето становище и да кажа – ако нещо е тъпо и е пошло, то е тъпо и пошло. Всеки от нас има отговорност. Както имаш отговорност да възпитаваш, така имаш отговорност и да се обосновеш за това, което казваш. Евала, че бълваш някакви глупости и хората ти се кефят, но не е това начинът. Моя отговорност е да кажа, че това не е да го можеш.

- Въпросът в мейнстрийм-а не е ли да намериш някакъв компромис – да пуснеш нещо, което ще се харесва, но и в същото време да запазиш някаква чест и да не се излагаш?

- Аз съм твърдоглав и правя всичко, което ми е кеф. Не ме интересува какво се слуша и какво се очаква от мен да направя. Като млад не ме интересуваха медиите, а сега вече нямам нужда от тях. Преди исках да направя нещо от Biggie, например – от нещата, които слушам. Да покажа нещо българско. И ако седнеш с твои приятели американци, да кажеш - "ей тоя пич, говори за това и това, и прави ей такава музика в България". Не знам долколко съм успял, но се радвам, че се е стигнало до някакъв подем.

- Наближават избори. Ще гласуваш ли?

- Изборите не ме интересуват. Като цяло бих си казал мнението, но в общи линии хората, които ни управляват, са евтини, бедни хора. Застават зад едни бюра и се докопват до нашите пари, възползвайки се по евтин и лесен начин. Смятам, че трябва да ни управляват някакви престижни хора и да ни тласкат напред, грижейки се за България. С достойнство.

- Не мислиш ли обаче, че така навлизаме в някакъв омагьосан кръг? Повтаряме си едни и същи неща, но не са много случаите, когато сме им търсили отговорност...

- По някакъв начин аз съм готов и си давам позиция в парчетата ми. Дори и в one shot-а, който заснехме. За жалост обаче, аз не съм този човек, който може да излезе и да направи всичко с две изречения. Аз съм готов да изляза на улицата и да кажа каквото трябва – не ме е страх, но трябва и хората, които ми се радват, да се събудят и да бъдат повече.

- Синът ти ще остане ли в България?

- Със сигурност ще остане, защото и аз съм доста по-добре, отколкото бях преди години. А аз съм сигурен и твърдоглав – според мен нещата вървят на по-добре.

- Ицо Хазарта бе споделил интересно мнение, че според него депутатите в България взимат дори твърде малко пари за работата си. А трябва да взимат много повече, за да не се изкушават да бъдат корумпирани?

- Точно така. Трябва да ни управляват богати хора, които няма да паднат ниско. Аз гледам и съдя по себе си и знам какъв човек съм бил, когато нямах. Тогава бях готов да направя всичко, само и само, за да бъда добре. А когато вече съм добре, не бих седнал да се занимавам с дребни неща и глупости. Затова и казах, че депутатите в момента са бедни и пошли. Ако бяха хора, които имат някакво ниво, нямаше никога да се занимават с глупости и да грабят по този начин. Нямаше да има и шуробаджанащина. Достойнството и левелът на тези хора щяха да бъдат много по-високи.

- Какво те очаква лятото?

- Основно работя върху "Ларш" и действам с нещата постепенно. Оставям си време да седна и да помисля – да направя 5-6 неща и да реша какво да изкарам. Може би септември ще почна да бачкам върху нещо по-сериозно. Опитвам се да помагам и на други артисти, да изкарам нещо ново.