9 мита за Деня на благодарността 0

От всички американски празници Денят на благодарността, който тази година се пада на 27 ноември, е най-разхитителният. Всяка година се отглеждат стотици хиляди пуйки, които биват поднесени на тържествената трапеза. Колкото и да звучи невероятно, има статистика дори и за това каква част от пуйките се изяжда и каква се изхвърля. В крайна сметка отпадъците от животните са значителни, което е добре дошло за домашните любимци на хората, които също празнуват по този начин.

Идеята на празника е да сплотява и заздравява семейните връзки, както и да се покаже почитта на хората към земята, която ги храни. Въпреки потресаващите първи години, в които се чества празникът, явно американското население е забравило какво се е случвало тогава. Нека ви припомним част от тях, както и други интересни факти.

1. Мери имаше малка... пуйка

Сара Джозефа Хейл (1788-1879) е позната като автор на известното стихотворение - "Мери имаше малко агънце". Като писател и застъпник на всички американски неща, Сара решава, че новосъздадената общност трябва да има свой национален празник. Тя решава, че благодарността за трапезите, на които се хранят нейните съграждани, трябва да бъде почетена по още един начин. Въпреки че идеята не се приема добре, авторката упорства пред първите президенти на САЩ. След многократни опити за национализиране на тържеството, президентът Линкълн ѝ подава ръка и през 1863 г. празникът придобива национален статут.

2. Черният петък – един от символите на капитализЪма

Петъкът след Деня на благодарността е известен като Черния петък. На този ден потребителите буквално се избиват, за да купят техника и какво ли още не на невероятно ниски цени. По този начин корпорациите правят реверанс към своите клиенти, но въпреки това открито демонстрират властта си над хората чрез вещите, които предлагат.

В действителност, колкото и да звучи странно, това не е най-печелившият ден за магазините. Според статистиките хората са настроени да харчат парите си през последните два уикенда преди Коледа.

3. Влиянието на президента

Всъщност има догадки, че още преди действията на Сара Хейл и президента Линкълн, неговият предшественик Джордж Вашингтон е опитал да прокара идеята за такъв празник. Като съдим по историята, не е имал особен успех. В крайна сметка празникът получава свой определен ден чак през 1941 г. - четвъртият четвъртък на ноември. 

4. Триптофан

Това е една от най-важните аминокиселини, които тялото ползва за синтезиране на протеини. Свързва се най-вече с производството на сигнали към нервната система, за да кара мозъка да си почива. Предизвиква желанието у човек да си почива и спи.

Едно от най-големите съдържания на триптофан в животните е в пуйката. Като типична храна за Деня на благодарността, никой на масата не остава без парче от нея. Разбира се, след обилното ядене, повечето хора обичат да си подремват и това не е странно за никого. Ако се комбинира и с достатъчно количество алкохол, сънят на празнуващите е сигурен.

5. 1620 година

Тогава започва инвазията на англичаните в Америка. Пристигат първите пилигрими. Лошата вест е за индианците. Започват масовите преследвания и унищожаване на коренните жители на тази земя.
4 декември е приет за първата дата, на която е отбелязан празникът. Тогава първите пилигрими са празнували Деня на благодарността, след като са оцелели благодарение на индианците през първата тежка зима от пребиваването си на този континент.

6. Общото с деня на труда?

Връзката между двата празника е, че са в края на годината. Спорно е кой от двата е по-значим за хората. Денят на труда в САЩ се отбелязва в началото на септември. Основната прилика е, че и двете чествания са свързани с насилие. Пилигримите срещу индианците и работническите профсъюзи срещу работодателите.

7. Пилигримите – светци или нещо повече

Всеки знае кои са пилигримите – религиозните фанатици, пристигнали с кораба Мейфлауър. Те се наричат поклонници, но както многократно историята ни е показвала, религиозните нашественици са едни от най-опасните, защото не се притесняват да убиват неверниците в името на своя бог. По-забавното е, че те се определят не като поклонници или религиозни фанатици, а като светци. Колко е свято да избиеш цял един народ, защото вярва в други неща, коментарът оставяме за вас.

8. Външният вид на пилигримите

Противно на общовъзприетото, че светците са кротки хора, които са скромно облечени и не притежават почти никакви материални неща, пилигримите са един пълен техен антипод. Въоръжени с пушки или мускети, облечени в униформи, те навлизат смело в континента и започват да проповядват своята вяра по най-безскрупулен начин. След такава свята атака всеки човек ще стане религиозен...

9. "Няма тиквен пай за вас!"

Благодарността на английските нашественици към местното индианско население е огромна, след като местните помагат за оцеляването им в първата зима на континента. Менюто тогава е доста по-различно от познатото днес. В него няма пуйки или други птици. Основното меню се е състояло от сушена риба и тиква, приготвена по различни начини. Все пак пилигримите са показали и известна доза благодарност и благородство преди да започнат безчинствата си.