9 кратки, но ужасяващи паранормални разказа 0

Както най-вероятно сте забелязали, подзаглавието е тъпо и лишено от смисъл. Не такива обаче са историите, които предстои да прочетете. Те са кратки, ужасяващи и показват парната страна на нормалното в цялата ѝ мрачна красота...

Неканен гост

Някак си успях да сдържа вика си, когато видях тялото на баща ми, който почина скоро в катастрофа. Не успях да не извикам обаче, когато той се изправи и се пресегна за стола...

Не се обръщай назад

"Как го правиш, тате?" - Марго попита усмихната, гледайки някъде зад гърба ми. На въпросителния ми поглед отговори - "сянката ти, криви се и сякаш ти растат рога"...

Завръщане

Събудих се от шепота на жена ми. Тя лежеше върху рамото ми с празен поглед и ломотеше нещо неразбираемо. "Тихо, мила, тук съм" - притиснах се към нея, за да я успокоя, но тогава разбрах какво шептеше тя: "Върви си! Остави ме на мира, моля те!". Изведнъж си спомни, че съм мъртъв от три години...

Така трябва

Изгорих всичките кукли, въпреки че дъщеря ми плачеше и ме умоляваше да не го правя. Тя не разбираше моя ужас и въобще не искаше да повярва, че не аз ги поставях всяка нощ в леглото ѝ.

Неназованият

Когато купихме новата си къща, предполагах, че драскотините по стените ѝ са оставени от някое зло и не особено възпитано куче. Вчера говорих със съседите, които казаха, че предишните собственици не са притежавали куче, а днес драскотините бяха повече...

Моето любимо дете

През последния месец дъщеричката ми постоянно плачеше и крещеше вечер. Търпях дълго, но накрая отидох на гроба ѝ и я помолих да престане. Тя не ме послуша.

Лакомство или номер?

Казвам се Джон. На 6 години съм. Много обичам Хелоуин. Това е единственият ден от годината, по-точно нощ, когато родителите ми ми махат белезниците и ми разрешават да изляза навън без маска. Лакомствата запазвам за себе си, месото оставям на тях.

Есенният клен

Стоях на прозореца на спалнята и гледах тапетите, отдавна беше време да ги сменим. Жена ми влезе усмихваща се в стаята с някакъв човек, когото нарече "скъпи", и промълви: "Лайнъл, този проклет клен е стар, сух и загрозява гледката през прозореца". Щорите, които купихме седмица преди да умра, се спуснаха и аз отново останах сам в хладния мрак на нощта.

43 свещи

"Той отново ме поздрави за рождения ми ден" - протягах към майка ми ръка, държаща телефона с SMS от отдавна починалия ми баща. "Не се тревож,и сине, това е нечия безвкусна шега" - майка ми ме погали по главата и остави празничната торта на масата. Днес ставам на 43, а майка ми все още е на 30 и е облечена в роклята, с която я погребахме...