Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Решихме да разкажем тази история от златните години на полярните изследователи, като съпричастност към българския изследовател и ръководител на 24-ата антарктическа експедиция - проф. Пимпирев. Той съвсем скоро беше евакуиран от българската база на Антарктида заради заболяване от вирусна бронхопневмония. Надяваме се успешно да пристигне към чилийското пристанище Пунта Аренас, където ще му бъде оказана помощ.
"Нова антарктическа експедиция", която се провела в годините на 1914-1916, под ръководството на Сър Ърнест Хенри Шакълтън, станала символ на професионализма на полярните изследователи, успели да оживеят в ненормални и нечовешки условия на Антарктида.
Ето как започнало всичко.
Сър Ърнест Хенри Шакълтън
През декември 1913 в лондонския вестник "Таймс" е публикуван план за нова експедиция в Антарктида, целта на която е пресичането на континента. Този план развърта въображението на хората тогава със своята смелост и умопомрачителна грандиозност. Планът предвижда организирането на две отделни експедиции, една откъм море Рос, а другата откъм море Уедъл. Първата трябва да създаде спомагателни складове до Южния полюс, а втората трябва да изпълни основната задача – да прекоси напълно неизвестния път от море Уедъл, през Южния полюс и да се срещне с първата експедиция.
Шакълтън е много известен във Великобритания и безпроблемно събира необходимите средства за организирането на мащабния проект. На експедицията са предоставени два кораба - "Аврора" и "Ендюранс", като първият е в разпореждане на групата в море Рос (спомагателният), а вторият - под командването на Шакълтън – трябва да прекоси Южния полюс.
Както често обаче се случва, нещата много се объркват.
Навлизането на "Ендюранс" в море Уедъл
Екипажът разчиства леда, за да мине корабът
През декември 1914 година, корабът "Ендюранс" навлиза в море Уедъл и са открити множество нови ледници и острови. На 19 януари 1915 г. корабът е заграден от мощни ледове, от които не може да се освободи в продължение на 281 дни. На 27 октомври 1915 г. плавателният съд е смачкан от ледовете и потъва, а Шакълтън заповядва всички да се евакуират, заедно с 69-те кучета на борда.
Екипажът и изядените кучета
След около два месеца през януари 1916 ледения блок започва значително да намалява и хората се прехвърлят в три лодки, свалени от кораба. На 15 април, след големи премеждия, Шакълтън и неговите спътници достигат до необитаемия остров Елефант от Южните Шетлъндски о-ви.
Екипажът дърпа спасителните лодки
Разбитият кораб "Ендюранс"
В капитанския дневник е записано, че провизиите свършили и капитанът застрелял първо корабния котарак, а после на екипажа му се наложило да яде от кучетата.
Положението на корабокрушенците обаче става все по-безнадеждно и Шакълтън решава с една от лодките и петима моряци да достигне до остров Южна Джорджия, до който има 800 мили и е обитаем.
Шакълтън с екипа, който отплава, за да търси помощ
На 24 април 1916 лодката на Шакълтън отплава на север, а останалите 22-ма души остават на остров Елефант да чакат помощта. На 10 май 1916 година Шакълтън и спътниците му достигат до южното крайбрежие на Южна Джорджия, пресичат пеша острова и на 20 май се добират до станцията.
След 3 неуспешни спасителни експедиции Шакълтън не се отказва и на на 25 август 1916 спасителната група успява да се добере до остров Елефант и спасява всичките 22-ма участници в грандиозната, но неуспешна експедиция. Не е точно както ни се иска, но това е още една история как кучетата спасяват живота на хората, макар и по грозен начин.
