
COVID-19 превърна "пандемия” в думата на 2020 година, а светът дълго време ще помни случилото се вследствие на появата на коронавирус.
За съжаление, хиляди загубиха живота си, докато всички останали трябваше да прекарат възможно най-много време вкъщи, пазейки здравето си и това на близките си. Истинските герои пък са хората на първа линия, чийто дълг повеляваше да се изправят лице в лице със заразата. Нашите аплодисменти и благодарности са именно за тях.
В тази статия ще ви предложим пет наистина страхотни хорър романа, в които можете да се потопите в подобна тематика - тематика на пандемиите и масовите зарази, често водещи до всеобщ геноцид. За
щастие, този път единствено в художествен план. Но по-добре да си имаме едно наум и в бъдеще, нали?
"Сблъсък” на Стивън Кинг е несъмнено една от най-популярните книги, отнасящи се за масови зарази, пандемии и дори апокалипсис. И до днес тази книга е считана за един от безспорните шедьоври на
Краля на хоръра. В основата на историята е авария в секретна лаборатория, което води до епидемия от силно смъртоносен грип. Властите не успяват да се справят навременно със ситуацията, а за броени
седмици почти цялото човечество е заличено от лицето на земята. Големият сблъсък тук е между силите, борещи се за душите на малкото оцелели - силите на доброто и злото.
"Щамът Андромеда” от Майкъл Крайтън
"Щамът Андромеда” на Майкъл Крайтън, създател на идеята "Западен свят”, превърната в касов сериал от HBO, е още една книга, която отново стана популярна покрай пандемията от коронавирус. Тук голяма
част от действието се развива в секретна лаборатория в САЩ, където четирима учени се опитват да разгадаят тайните на смъртоносен вирус, дошъл от Космоса. Цяло градче е обезлюдено при сблъсъка си с
неизвестния вирус, а учените имат малко на разположение време, за да пробият защитата му и да спасят човечеството. Едно е сигурно - този вирус не е нищо, което хората познават до този момент.
"Слепота” на Жозе Сарамаго
Не знаем коя е държавата, нито знаем кой е градът. Но знаем, че докато чака на светофара в автомобила си, един напълно здрав мъж внезапно губи умението си да вижда. Най-страшното е, че това е
начало на епидемия, която ще засегне целия свят. Всички хора, населяващи планетата, ще се превърнат в слепци, без да имат каквото и да е разумно обяснение за това. В този момент хората ще се
сблъскат и с най-примитивното, заложено в тяхното ДНК, а именно - битката за оцеляване на всяка цена. Изключение прави жена, една-единствена, която не е поразена от внезапната слепота.
"Станция
Единайсет” от Емили Сейнт Джон Мандел
В реалността, създадена от Емили Сейнт Джон Мандел, нов и безмилостен щам е изтребил не по-малко от 99 процента от човечеството. Т.нар. "грузински грип” обезлюдява планетата, а цивилизацията вече
не съществува. Двадесет години по-късно, трупата, наричаща себе си Симфонията, изнася шексипирови представления по паркинги и където изобщо е възможно. Защото изкуството не би умряло, докато не
умре и последният човек на Земята. Някои дори не помнят стария свят, но са готови да поставят основите на новия такъв.
"Събитието на Кобрата” от Ричард Престън
Съвсем нормална пролетна сутрин в Ню Йорк. 17-годишна тийнейджърка се събужда, без да осъзнава, че това ще бъде последният ѝ ден. Тя се чувстван еобяснимо зле, а часове по-късно се стига до
неочаквани припадъци, изливаща се от носа ѝ кръв и желание да консумира собствената си плът. Оказва се, че САЩ е обект на жестока атака с био оръжие, в основата на която е
генетично-модифициранвирус, наричан "Кобра”.Има ли сили правителството да овладее ситуацията и даотговори на обществените очаквания?
В заключение можем да кажем, че макар и всички тези произведения да са художествена измислица, човечеството помни жестоки периоди на пандемии и масова смърт. Можем само да се надяваме, че случаят "коронавирус” действително е най-тежкото, което ни предстои и в бъдеще. В такива моменти осъзнаваме, че не бива да се чувстваме като господари на тази планета, просто защото не сме.