5 луди начина за съхраняване на мъртви хора 0

Рано или късно всички ще умрем. Това го знят всички, независимо в кой век и в коя страна живеят. И все пак, поради религиозни или някакви други причини, от хилядолетия хората се мъчат всячески да измислят най-добрия начин, по който да съхранят колкото се може по-дълго време мъртвите тела на велики владетели, важни особи или просто любими.

Вижте пет от най-шантавите хрумвания, които реално са били практикувани в миналото, а някои се правят в наши дни.

Мумифициране

Няма как да говорим за съхраняване на мъртъвци и да не започнем с мумифицирането. Това е един от най-старите и популярни начини за извършване на страховитата дейност. Популярността на мумифицирането идва от древен Египет, но тази практика е съществувала на много места и по различно време. В Египет е било често срещано желание семействата да мумифицират свои починали роднини в знак на обич и почитание.

Ето как са се случвали нещата: първо се изваждат всички вътрешности с изключение на сърцето, защото се смята, че именно този орган е най-важен за задгробния живот. Мозъкът обаче също се премахва. Изкорубеното тяло се измива с палмово вино и смес от различни билки, а след това се оставя да престои в специални соли поне 40 дни. След този процес на дехидратация тялото се измива отново и се увива в пластове ленени ленти, а след това се покрива със смола, която не пропуска разрушителната за тялото вода. Вече готовата мумия се затваря в гробница, заедно с важни предмети за задгробното пътешествие.

Известни са много случаи и на самомумифициране, извършвано от японски будисти между XII и началото на XX в. За да се подготвят, будистите се подлагат на 3000-дневен "тренировъчен" процес, включващ постепенно заменяне на нормалната храна с игли, дървесна кора, камъни и смола, за да може тялото да се подготви и отвътре. Когато будистът е готов, негови приближени го заравят жив.

Балсамиране

Съвременните техники за балсамиране са различни, но в основата си всички са на базата на формалдехид, спирт и вода. Тела, балсамирани с тези съставки, могат да "оцелеят" до 10 години. Е, тялото на Владимир Ленин има "свеж" вид вече 145 години, благодарение на изключителните усилия на екипа на Центъра за научни изследвания в Москва.

Всичко започва от анатома Владимир Воробиев и биохимика Борис Збарски, на които през март 1924 г. се разрешава да извършват експерименти върху тялото на Ленин. "Никой не беше сигурен дали експериментът ще е успешен или не и ако е успешен, колко време тялото ще може да бъде показвано", казва Алексей Юрчак, професор по социална антропология в Бъркли. "Планът беше тялото да бъде запазено за колкото се може по-дълго време".

Ленин е ре-балсамиран всяка година в така наречения динамичен балсамационен процес. С времето и напредването на технологиите учените започват да използват органични материали, чрез които да оформят отново тялото и повърхността му. Миглите на Ленин обаче отдавна са сменени с изкуствени, а по-голямата площ от тялото му вече е покрита с парчета фалшива кожа.

Днес тялото на Ленин може да се разглежда по-скоро като скулптура, произлязла от процеса на балсамиране.

Потапяне в мед

През XII в. в Арабия съхраняването на мъртвите тела се осъществява чрез захаросване. Мъртъвците се поставят в ковчези, пълни с храни и вещи, а след това всичко се покрива с мед. Най-подробната информация за този процес идва от китайски източници, най-вече "Bencao Gangmu" - сборник от екзотични лечения, практикувани през XVI в. от китайския аптекар Ли Шизен.

Според Шизен човешкото захаросване е саможертвен процес, който започва преди смъртта. В края на живота си, мъжете, решили да се мумифицират, започват да ядат, пият и да се къпят единствено и само с мед. Когато умират, телата им се поставят в каменни ковчези и се запълват отново с мед.

След един-два века човешките "бонбони" се вадят от ковчезите, начупват се на парчета и се продават като изключителна ценност. Вярвало се е, че консумацията на тези парчета лекува счупвания и други човешки болежки.

Пластинация

Процесът на пластинация е развит от Гюнтер фон Хагенс през 1977 г. Ето как най-общо се осъществява пластинацията: първо тялото се поставя в специален разтвор, най-често формалдехид, за да се спре разлагането на тъканите. След фиксирането анатом прави нужните дисекции, буквално отваряйки тялото и излагайки на показ органите и тъканите. Следва дехидратацията, която се постига чрез поставяне в ацетонова баня на минусова температура. Тялото замръзва, а след това водата се извлича от клетките, а на нейно място се "настанява" ацетонът. Следва ново "къпане", този път в течен полимер от силикон, полиестер или епоксидна смола. Следващият етап е премахване на ацетона, което става под вакуум. "Готовото" тяло може да бъде поставено в желаната позиция, а за финал пластинираните органи се оформят отново чрез газ, топлина или UV лъчи.

Процесът на пластинация става известен след изложбите на Гюнтер фон Хагенс, които от края на 90-те години обикалят целия свят, разкривайки вътрешно-телесните тайни на хората и животните.

Криогениране

Стигаме до най-съвременния метод - криогенирането. От всички техники за съхранение на тела, тази е единствената, за която се смята, че може реално да удължава живота на човек.

Принципът е прост: студът е най-добрият начин за съхраняване на органични тъкани. Експериментите сочат, че някои организми като микроби и жаби, успяват да се събудят и да продължат жизнените си функции след дълго време, прекарано на минусова температура. Въпросът е дали и хората го могат? Ако е така, то бихме могли да замразяваме хора с неизлечими заболявания, надявайки се науката и технологиите да открият лек.

Идеята е възприета от много компании, сред които "Alcor Life Extension Foundation", която вече предлага криогенни услуги. За 770 долара годишно може да станете член на въпросната компания, а членският внос ви гарантира, че тленните ви останки ще бъдат положени в гробница от течен азот. Можете и да платите 80 000 долара само за мозъка или 200 000 долара за пълно телесно крио-съхранение след смъртта ви.

Ето и как се случва този процес. Веднага след като сърцето на човека спре, той се премества в ледено легло. Кръвообращението и дишането му изкуствено се рестартират, а на пациента се дава интравенозен коктейл от противосъсирващи лекарства, а след това кръвта се изпомпва и се заменя със специален съхраняващ разтвор. Следва процес на охлаждане на тялото на -196 градуса за две седмици. Тялото или мозъкът (зависи за какво сте платили) след това се вкарва в неръждаем контейнер и се съхранява безкрайно или до момента, в който не се намери лек за болестта на човека.

Съществува едно голямо НО и то е, че никой не дава гаранция, че този сложен и скъп метод на съхранение на тяло ще проработи. Никой не ви гарантира, че ще бъде намерен лек и ще можете да бъдете излекувани.

Едно е важно обаче - и то е, че независимо в кой век живеем, ние, хората винаги ще се плашим от смъртта и ще търсим начин да я забавим или дори да избягаме от нея. Никой не знае дали ще успеем в това смело начинание.