Темата с яйцето и кокошката няма да я засягаме, защото цял канал няма да ни стигне. Въпросът, който си задаваме днес, е дали наистина еволюцията е толкова велика или просто в тази дума човечеството е заложило най-грандоманските си очаквания.
1. Първо важно е да отбележим, че еволюцията е трудно уловим процес. Самите учени си признават, че им е ужасно тегаво например да предвидят какъв ще бъде грипът на следващата зима. Промените в организмите ни са много на брой, но малко забележими. Оказва се, че за традиционната продължителност на човешкия живот, която е между 70-80 години, е трудно да станем живи свидетели на генерална промяна в нашите организми.
2. За една сериозна част от учените въпросът за това дали произхождаме от маймуните или не, въобще не стои на дневен ред. За тях ние не само произхождаме от маймуните, ние сме маймуни. Това, че тези животинки в зоопарка и цирка се различават по някои признаци от нас, за науката не е довод срещу Дарвиновата теория. За щастие в интерес на еволюцията ние не подлежим на строга дресировка, но пък определено маймунджалъците не са ни чужди.
3. Голяма част от теорията за еволюцията е създадена на базата на фосилизирали организми. Е това, ако не е умряла работа! Друга голяма част от предшествениците ни не са успели да загинат по правилния начин, съответно не са се фосилизирали, където и както е удобно за науката и сега няма как да бъдат изучавани.
4. На последно място, но определено не по важност, непременно трябва да споменем моралния въпрос. Независимо дали вярвате в теорията за сътворението на света от Висша сила, произхода ни от маймуните или че щъркелът е донесъл сестра ви, но определено не и вас, моралният въпрос винаги върви ръка за ръка с еволюцията. Ние общуваме, защото от това зависи съществуването ни! Безспорен е фактът, че сме социални животни и ако искаме къщичката ни Земя да остане цяла и еволюцията да продължи във възходящо развитие, ще трябва да не спираме да работим върху умножението на мозъчните ни клетки. Това, разбира се, не изключва и маймунджалъците.