300 спартанци, персийските "безсмъртни", еничари и други специални части в древността 0

Мислите си, че американските тюлени, руските Спецназ и израелските Мосад са най-елитните бойци, които светът е виждал? Грешите. Още от най-древни времена са съществували специални подразделения на армиите, които са имали за цел да ужасяват, убиват и печелят битки там, където всички други се провалят. Днес ще ви разкажем за тях.

300 спартанци

В Античността Спарта е войнствен полис, в чиято територия попадат целите области Лакония и Месения. Древна Спарта била силно военизирана общност. Характерни за гръцките полиси били крепостните стени, но в Спарта нямало такива. От спартанските войски се е плашила цяла Древна Елада. Самата Спарта е била общност от пет незащитени свързани помежду си селища. Тя е основана от дорийски заселници, най-вероятно през 10 в.пр.Хр.

Царският отряд за охрана са именно онези 300 войни начело с цар Леонид, които се изправят срещу Ксеркс и завинаги остават в историята. Царският отряд за охрана е бил елитът на елита в Древна Гърция.

Свещен отряд на Тива

Представлява войсково подразделение от подбрани войници, наброяващ 150 хомосексуални двойки, които формират елитната сила на тиванската армия. Пример за обикновена практика в античния свят, той е организиран от пълководеца Горгид. Причините за създаването на Свещения отряд са, че приятелите се сражават по-яростно и по-сплотено, всеки на своята страна, пазейки гърба на другаря си за разлика от противника. Според Плутарх, вдъхновението за формирането на отряда идва от Платоновия "Пир", където персонажът Федър отбелязва:

"Така че, ако би имало някакво средство да се създаде град или войска от влюбени и любимите им, те биха ги управлявали отлично, избягвайки всичко грозно и съревновавайки се в това помежду си. И ако биха воювали с други, такива хора, макар и малко на брой, биха излезли победители, така да се каже над всички. Един влюбен мъж би приел далеч по-малко да бъде видян от любимото си момче, било че напуща бойния ред, било че захвърля оръжието, отколкото от всеки друг, и би предпочел пред това стократна смърт. А пък да изостави любимеца си или да не му помогне, когато се намира в опасност - няма да се намери такъв подлец, когото сам Ерос да не ентусиазира към доблест, така че да стане равен на най-големия по природа храбрец."

Безсмъртните

Това име е дадено от Херодот на елитна армия от воини, които се бият под знамената на Персийската империя. Тези сили са изпълнявали две роли. Били са едновременно елитна шахска гвардия и редовна армия по времето на разширяващата се империя и по времето на Гръко-персийските войни. Херодот ги описва като тежко въоръжени пехотинци, водени от пълководеца си Хидарн ("Изкормвача"), който постоянно поддържа броя им точно 10 000 души. Херодот твърди, че произходът на името на отряда идва от обичая всеки сериозно ранен, тежко болен или убит войник веднага да се заменя от нов, поддържайки сплотеност в редиците. В полка се приемат само мидийци, еламити или персийски кандидати.

Преторианска гвардия

Преторианците са личната гвардия на римските императори. Тази отбрана войска е образувана от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители при щаба на всеки военачалник.

По своята същност подразделенията на преторианците представляват кохорти от смесен тип, всяка от които под командването на трибун, като 1/5 от тях съставлява кавалерията, набирана от най-добрите конници в империята.

Войниците за преторианските подразделения са набирани главно от италийците. Те имат ред привилегии – служат 16 (а не 26) год., заплатата е 3 пъти по-висока от тази на обикновения легионер, а при уволняването си получават 5000 денария. Освен това често всеки нов император изплаща премии на гвардейците, за да гарантира благоразположението им.

Еничари

Еничарите са османски поданици на служба в Османската империя. Военослужещите са личната охрана на султана.

Набирани са главно от покорените немюсюлмански народи чрез "кръвен данък" (девширме). Той се събирал на периоди от 3 до 5 години, а децата били на възраст от 5 до 10 години.

Наричани аджемиоглани, те били откарвани в казармите в Одрин, Цариград и Бурса, където били помохамеданчвани. Някои започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои от тях се издигали така до паши и везири. След 10-15 години далеч от дома аджемиогланите трябвало да забравят напълно рода си и да научат турски език.

Накрая постъпвали в еничарския корпус, където ставали отлични бойци. През XV век корпусът числял 10 000 души, за да достигне през XVII в. до 150 000 души. Еничарите се подчинявали само на султана, а техният ага бил сред най-влиятелните първенци. Когато отивали по родните места, помохамеданчвали насилствено собствените си майки и бащи.