30 абсурдно-забавни цитата от "Параграф 22" 0

"Параграф 22" е една от онези титанични книги, които успяват да съберат в себе си целия свят и да го синтезират до размери от едва около 500 страници. Една от изключителните заслуги на тази книга, поради която е наградена с орден "Странна Планина", е, че фабулата почива изцяло върху абсурда на живота и то по такъв начин, че когато някоя нелепа ситуация ви сполети, получавате усещане за дежа вю. Защото по-абсурдни от самия Абсурд са само цитатите от "Параграф 22".

1. Полковник Каткарт беше мъжествен човек и без колебание той доброволно изпращаше хората си да бомбардират всякакви цели. Нито един обект не беше твърде опасен за неговия полк.

2. - Как така не умирате? -  удиви се докторът. - Ние всички тихо вървим към смъртта. Друг път няма.

3. Мъд беше неизвестен войник, на когото не му беше провървяло, защото единственото, което е известно за неизвестните войници, е, че не им върви.

4. Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън.

5. Да избягаш от трудностите не значи да ги преодолееш.

6. В човешката история трудно ще намерите събития, свидетелстващи в полза на предположението, че човешкият живот представлява каквато и да е ценност.

7. Артилеристът беше прекрасен шахматист и разиграваше интересни комбинации. Толкова интересни, че на Йосариан му писна постоянно да се чувства идиот и спря да играе.

8. Проституцията ѝ даваше възможност да се среща с повече хора. Благодарение на професията си тя прекарваше повече време на свеж въздух и се занимаваше с физически упражнения.

9. Клевинджър беше мъртъв. Това беше основният недостатък на неговата философия.

10. Хората имат право да правят всичко, което не е забранено от закона, а закон против лъжите няма.

11. Не е ли удивително - попита веднъж Дънбар, а капеланът дочу случайно, - че най-дълбоките тайни на Сътворението се разясняват от хора, които поради невежеството си са неспособни да разберат механизма, по който дъждът пада на земята.

12. Йосариан постави под угроза своето традиционно право на свобода и независимост, осмелявайки се да го приложи на практика.

13. Подобно олимпийските медали и купите по тенис, тези флагчета показваха само това, че техният собственик е извършил съвършено безполезна за човечеството постъпка, с повече блясък и майсторство от съперниците си.

14. За литературата той знаеш всичко, освен как да извлече удоволствие от нея.

15. - Хайде да не налагаме един на друг религиозните си възгледи, - любезно предложи той. - Ти няма да вярваш в своя Бог, а аз няма да вярвам в моя. Стискаме ли си ръцете?

16. Подобно всички офицери от щаба на авиополка, с изключение на майор Данби, полковник Каткарт беше преизпълнен с демократичен дух: той вярваше, че всички хора са родени равни и затова с равни усилия се опитваше да смачка всичките си подчинени.

17. Дори на най-ниското ниво във високоцентрализираната организация, която аз ръководя, стоят хора, вършещи моите задължения, и работата върви напълно гладко, без особени усилия от моя страна. Предполагам, че това е така, защото съм добър служител.

18. Враг е всеки, който ти желае смъртта, без значение на чия страна е.

19. Ех, Добс, Добс... Ако нямаше настинка, щеше да станеш велик водач на народните маси!

20. - Лейтенант Нейтли ви изпраща поздравите си. 
На Йосариан не му се хареса, че двамата имат общ познат. В най-добрия случай това щеше да е повод за по-нататъшни разговори.

21. Аз не искам да правя жертви. Искам да правя долари!

22. Той реши, че или ще живее вечно, или ще умре. А ако умре, ще е докато прави опит да оживее.

23. - Вие сте американски офицери. Офицерите в нито една друга армия по света не могат да се похвалят с подобно нещо. Замислете се над това!

24. - Всичко можеше да бъде много по-ужасно! - страстно извика тя. - И хиляди пъти по-добре! - разгорещено отвърна той.

25. - Ти не искаш да се омъжиш за мен, защото съм луд, а казваш, че съм луд, защото искам да се оженя за теб. Струва ли ти се нормално?

26. Идеалите винаги са прекрасни, а хората - далеч не винаги!

27. В края на краищата лекарите постигнаха единодушие. Те се съгласиха, че нямат никакво понятие защо войникът вижда всичко двойно.

28. Той губеше дори когато лъжеше, защото хората, които искаше да излъже, винаги лъжеха по-добре от него.

29. Летейки, той се проявяваше като пълен психопат и получаваше правото да не лети, но възползвайки се от това право, той се превръщаше в нормален и не можеше да се освободи от полети.

30. - Заради Йосариан съм готов да пожертвам всичко, което имам! - Майло продължаваше мъжествено да защитава Йосариан. - Но тъй като нямам нищо, няма и какво да пожертвам, не е ли така? Излиза, че Йосариан трябва да продължи да рискува живота си наравно с другите.