Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Ето какво намерихме в интернет. И не само, че намерихме снимките, но и пълната история, която се крие зад тези снимки. Ето как едно нещо може да бъде страшно гадно, но и много интересно.
Рядка колекция бизони – мъртви бизони
Съдбата на американските бизони е доста трагична. В началото на XIX век те са около 50 милиона (и който ги е броил, явно не го е мързяло), а през 1880 година са вече едва 1000 екземпляра. Това си е най-големият геноцид причинен от хората на друго живо същество.
Всички са ловували бизони: индианците, които яли бизони и използвали кожите в бита; американците, които яли бизони и използвали кожите в бита; американските войници, които убивали бизони, за да не могат индианците да ги ловуват, за да няма какво да ядат и да не използват кожите им... абе, разбираш на къде бием.
Снимката е направена през 1870 година и говори сама по себе си за мащабите на лова.
Архипелага на мъртвите китове
Архипелагът Шпицберген, известен и като Свалбард е най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан (зад Северния полярен кръг). Между XVII и XIX век Свалбард е отправна точка за полярен лов. Поради това северните елени, китовете и моржовете в региона почти изчезват. През XX век Норвегия спира това със закон и превръща архипелага в много защитен резерват.
Това обаче става чак след 1905 година, когато почти всички китове в околността са избити.
Главата ще си изгубиш някой ден
На твоето внимание – генерал-лейтенант Хорацио Гордън Робли. Той прекарва много години на служба в Нова Зеландия и живо е запленен от традиционните татуировки на маорите и тяхната антропология. В сбор от тези интереси Хорацио събира изключителна колекция от 35 мокомокаи (сушени татуирани лица на маори). На тази снимка от 1895 година се вижда колко много генерала се гордее с колекцията си.
Изготвянето на сушени глави е работа трудна и пипкава, а главният проблем идва от това, че за маорите това има сакрален смисъл. Първо трябва главата да се отдели от тялото на мъртвия. После се премахват очите и мозъка – на тяхно място се поставят ленени влакна. После главата се суши на слънце, а за да е пълен купона на края се обработва с масло от черен дроб на акула.
Маорите пазят главите на видните хора от племето в специални сандъци и ги изваждат само за ритуали и важна празнивци... или да ги продадът на генерала.
Оказва се, че фразата, която генерала явно използвал: "Ела ми на гости, ще ти покажа своята колекция от сушени глави", няма нужния ефект и той иска да продаде главите на правителството. Уви, те не ги искали, тъй като били опорочени и той ги подарява на американския музей за естествени науки.
