
Александър Кудрявцев е един от първите и (до колкото се вярва на барман) последният жив представител на барманската професия от времената на СССР. Сега ще ти разкажем, какво казва Алекс за Елизабет Тейлър, КГБ и животът в баровете по онова време.
"През 1965 година отвориха врати първите валутни барове в Москва, който се намираха в хотелите: "Москва"; "Берлин" и "Метрополия", в Ленинград (Санк Петербург) – хотел "Европа". По онова време живях в Ленинград и започнах работа там."
"През първия ми работен ден, идва един швед и ми поръчва: "Водка тини". По онова време в Европа съкращаваха имената на коктейлите. Шведа ме гледа, вижда, че съм смутен, и казва: "Абе, аз преди страшно си падах по сухо мартини, а после минах на водка...". Веднага съобразих, че трябва да му замеся водка с мартини".
"През 1967 година направих длъжностна характеристика за бармани. До тогава всички бармани се наричаха бюфетчици – без изключения. Ние работихме в истински барове, имахме професионални знания и въпреки всичко ни сравняваха с бюфетчиците. За да те наричат барман трябваше тапия и аз я създадох!"
"Гражданите на СССР се отнесоха към новата дума "барман" изключително отрицателно и за това спряхме да афишираме какво работим. Още повече, че ние създавахме капиталистическите "коктейли"."
"В Европа обичат сухи напитки. Първите бармани – Джери Томас и колегите му – не докосваха сладки напитки. Вкуса се определя от нацията – има нации, които обичат сладки алкохоли. Руснаците си падат и по сладкото и по твърдото."
"Разбира се, КГБ ни дишаше постоянно във врата – бяхме задължени да им сътрудничим. Седи при мен чужденец и трябваше да смигна на агента, че той тръгва да си ходи. Такъв беше животът тогава."
"През 80-те и 90-те се появи понятието шотаджии. Примерно, идва в бара човек, който никога не е пил коктейли и ние му правим пет шота – аперитив, дижестив, нещо екзотично и нещо каквото ни хрумне на момента. Сега шотовете се правят по определен начин, а тогава така наричахме стандартния коктейл. Та, така възпитавахме хората да пият хубави неща по онова време."
"Обслужвал съм известни космонавти, Фидел и Раул Кастро, Елизабет Тейлър и още много други симпатяги. Тейлър ми подари червилото си, разбира се, това се случи след като го прикри със салфетка и ми го подаде като боклук."
"Винаги съм обожавал водка – винаги я пия чиста. Така съм прекарал живота си. Защо водка? Защото обичам да пия докато хапвам, а тя може да се пие с всяка храна, защото не разваля вкуса!"
"Сега девойките пият яко! В началото и средата на 90-те обичаха да пия ликьори. Сега – уиски и джин. Да се побъркаш просто!"
"Дори КГБ не успя да съсипе баровете. Най-отвратително беше през 90-те, когато се пръкнаха мутрите. Трябваше да се измислят всякакви хитрости, за да не разбият бара. Кръщавахме коктейли на тяхно име, черпехме ги... грозни години бяха."