10 от най-странните видове жертвоприношения 5

Човешката природа винаги е била неспокойна и понякога склонна към безсмислена агресия. Не винаги обаче тази агресия е насочена към спечелването на войни. Човешките жертвоприношения са били съществена част от не една и две древни култури, някои от които доста развити и известни. Въпреки че в повечето случаи са се извършвали по религиозни причини, тези прояви понякога са били ненужно брутални. Предупреждаваме, че този материал не е за хора със слаби нерви. Ако все пак сте решили да четете, представяме ви 10-те най-необичайни метода за човешко жертвоприношение.

Погребани живи

По времето на ранните династии в Древен Египет фараоните били погребвани заедно със своите слуги, за да могат те да им служат и в отвъдното. Стряскащото в случая е, че слугите в повечето случаи са погребвани напълно живи. Според някои археолози, в последния си път те са били под влиянието на наркотични вещества, за да не се съпротивляват и за да не осъзнават, че отиват към смъртта си.

Подаръци и обезглавявания

В древната африканска държава Дахоми (днешна Гана) всяка година се провеждал празник, на който местните вождове си разменяли дарове... и се организирали масови човешки жертвоприношения. Много роби, военнопленници и престъпници били ритуално обезглавявани, като по този начин се отдавала почит на мъртвите крале на Дахоми. Обезглавяването било толкова често срещано явление на този празник, че самото название на церемонията - "Ксветану" - всъщност означава "Ежегодната работа с главите".

Фанатици с носни кърпички

Тугите (оттук произлиза съвременната английска дума "thug" - бандит) били фанатична религиозна група, създадена в Индия. Те станали известни с ритуалните убийства в прослава на индийската богиня на смъртта Кали. В продължение на стотици години те обикаляли Индия на групи и извършвали зловещите си ритуали, за да омилостивят тяхната богиня.

Търсейки жертви, тугите се присъединявали към групи от пътуващи хора и спечелвали доверието им, преди да ги нападнат през нощта и да ги удушат с носна кърпа или примка, след което труповете били ограбвани и погребвани.

Скоковете на съдбата

Маите вярвали в божествената сила и смятали, че тя се съдържа в дълбоките варовикови дупки на територията на столицата им (или както ги наричал те - "сенотес"). Те вярвали, че тези дупки били портал към подземния свят и хвърляли собствените си хора вътре. Според техните вярвания хората, хвърлени в дупките, не умирали. Разбира се, след това никой никога не ги виждал отново.

Скорошни открития обаче разказват различна история. Археолозите открили в тези дупки множество човешки останки със счупени черепи и кости. Костите били както на млади, така и на стари хора и определено не са отишли при боговете.

В името на архитектурата

Въпреки че в ранните китайски цивилизации човешките жертвоприношения се използвали предимно за почитане на наследствените божества, понякога имало и други мотиви за подобни ритуали. Един от тези мотиви бил да бъде заздравен строежът на бъдеща сграда. Най-яркият пример за подобен тип жертвоприношение е вграждането на принца на Тсай (едно от кралствата, съществували преди обединението на Китай в една империя). Той бил пленен в загубената от него битка, която причинила разрухата на кралството му. Победителите решили да заздравят с него строежа на една язовирна стена. Индикации за подобни практики се срещат и в някои нашенски легенди.

Изгорен жив от друиди

Много римски източници свидетелстват за практикуването на човешки жертвоприношения от страна на келтските друиди. Самият Цезар свидетелства, че робите и подчинените на келтските лидери бивали изгаряни живи заедно с телата на мъртвите им господари.

Други видове жертвоприношения били обесването, в чест на бог Есус, и удавянето, в чест на бог Тевтет. Любимият метод на келтите обаче бил следният: изграждали огромна човешка фигура от дърво, след което затваряли живи хора в нея и я запалвали.

Одраните ацтекски деца

Ацтеките са известни с колоритните ритуали, които са изпълнявали в разцвета на цивилизацията си. Най-известният такъв бил изваждането на сърцето на жив човек във възхвала на бога на слънцето Хитзилопочитли. Освен това обаче ацтеките имали и други ритуали, с които възхвалявали боговете Тлалок, Шипе Тотек и богинята-майка Тетеоинан.

Приношението към Тлалок изисквало "плачещите деца" да бъдат ритуално убити. Жертваните в чест на Шипе Тотек били убивани със стрели, преди да бъдат одрани, а Тетеоинан изисквала млади момичета, одрани живи.

Удушаване на вдовици

Във Фиджи съществува един крайно любопитен ритуал - в моментът, в който жената овдовее, тя бива удушавана! Тази практика е базирана на вярването, че жената трябва винаги да бъде до мъже си.

Големите вождове във Фиджи имали една "главна" и няколко "малки" съпруги. Когато вождът умирал, всички те бивали умъртвявани, като "главната" съпруга била полагана до вожда, а "малките" - на земята около тях, или както казват местните – те били "килимът" на гробницата.

Самоубийствата на честта

В Япония ритуалът "сепуко" бил практикуван много дълго време и бил считан за един от съставните елементи на "Бушидо" - пътят на воина. Ритуалът се изпълнявал, когато някой воин загубел честта си, и изисквал въпросният воин да се самоубие и по този начин да изкупи позора си.

Преди това (в случай на планирано сепуко) воинът бивал изкъпван и облечен в церемониално бяло кимоно, след което му сервирали любимото му ястие. След като се нахранел, поставяли на масата пред него любимото му оръжие. Тогава воинът изрецитирал предсмъртната си поема и след като приключел, разтварял кимоното, вземал оръжието и разпорвал стомаха си. След това избран от него човек, наречен "кайшакунин", приключвал агонията му с едно прецизно разрязване на гърлото, наречено "кайшаку".

Детски жертвоприношения в Картаген

Според много сведения за древните държави Финикия и Картеген в тях жертвоприношението на деца било нещо обичайно. Това са били най-бруталните и безчувствени жертвоприношения, които светът е виждал дотогава. Ритуалният храм при финикииците се наричал "тофет" (или "пекарната"; едва ли има нужда да ви обясняваме какво е ставало там), а самите жертвоприношения имали за цел да прославят "мюлк" ("кралят").

За жертвоприношенията на картагенците римският хронист Диодор Сицилий документира следното - "В столицата им имаше огромна статуя на бог Кронус с изпънати напред ръце, като дланите бяха наклонени напред, към земята. Когато биваха поставяни върху тези ръце, невръстните деца се търкулваха по тях и падаха в ями, в които горяха огньове".