"Убийци на фазани" хваща здраво и не пуска 0

Съвременната скандинавска литература с бързи темпове се настанява в библиотеките не само у нас, но и по света и за това си има причина. Някои от авторите знаят как да пишат така, че читателят да потъне в думите им. Случаят на "Убийци на фазани" на Юси Адлер-Улсен е идентичен.

Датският писател успява да изгради майсторски съспенс от самото начало до последната страница с поредната история за комисар Карл Мьорк, работещ в емблематичния Отдел "Q". Мьорк трябва да разкрие не едно, не две, ами няколко убийства и други престъпления, извършени преди години, но останали неразкрити. Главните заподозрени са група богаташки синчета, сред които Дитлеу Прам, Торстен Флорин, Улрик Дюбьол-Йенсен и Кристиан Волф, и единственото момиче - Кирстен-Мари Лесен, позната като Кими, която сякаш е изчезнала вдън земя. Момчетата обаче са се превърнали в сериозни мъже, които вече са на съвсем друго обществено ниво. Те могат да използват всякакви лични и социални протекции, чрез които да се защитят от каквито и да било обвинения. Единственият човек, от когото не могат да се скрият, е Кими.

Тя е в неизвестност, но всъщност е по-близо до всичко и всички. Дори до Мьорк, на чието бюро един ден попада папка с документите по случая, поставена там незнайно от кого. Така комисарят потъва в събитията отпреди години, прекрасно осъзнавайки с колко заплетен случай се захваща.

"Убийци на фазани" се отличава със запленяващ ритъм и брилянтен разказ, който се води в три направления - линията на комисар Карл Мьорк, линията на Кими и тази на главните заподозрени. Разбира се, въпросните линии рано или късно ще се пресекат.

Произведението на Юси Адлер-Улсен дотолкова успява да хване вниманието на всеки, който го чете, че сме убедени в едно - няма да ви се иска да го оставите. Дори и след като прелистите последната страница.