Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Днес освен денят на светите равноапостоли император Константин и майка му Елена, е и Спасовден, който всяка година се чества на 40-ия ден от Великден. Много хора просто са именици, други са в приповдигнато настроение, защото са вярващи. Всички обаче, независимо откъде сме и какви сме, използваме израза "Те ти, булка, Спасовден" в различни ситуации, без да съзнаваме, че всъщност говорим доста палави неща.
Да, може би не знаете, но изразът "Те ти, булка, Спасовден" е натоварен с тежък еротичен смисъл, заложен в българското народно творчество. Съществуват различни версии на еротичния народен разказ, като някои от тях са особено пикантни.
Предлагаме ви да се запознаете с един от вариантите на фоклорната легенда, който съвсем леко сме цензурирали, но ви предупреждаваме, че е подходящ само за пълнолетни.
"ТЕ ТИ, БУЛКА, СПАСОВДЕН"
"Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица = вагина, диал.). Толко ѝ била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом.
Докъде била по-мънинка, добре... Ама като поотрасла, се молила на баща си да оди да ѝ дири мъж да се жени. Рекла му:
- Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че се обесим!
И бащата ѝ, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си ку*ец.
Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един овчар ку*аца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава – да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му казал:
- Ей, момче, така и така - ела да ми отървеш чедото, що инак че се обеси.
Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
- Щом е такава работата, нема к’во!
Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески, като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: "Их-ху-ху-ууу!" - из цел Лом и най-много у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и "на ситно" стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило онази му работа като трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата - на върха на ку*еца демек, седнал попа. Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнало – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: "Господи, спаси ме!". И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се спасил.
В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден "Спасовден" и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: "Те ти булка, Спасовден!" - оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога тъстът си е намерил зет. А па Спасовден се тачи, за да се помни кога четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е спасил. Големи празници, памет голема".
