"Арена София" - едно добро начало 0

Преди дни стана ясно, че през 2012 г. новата зала "Арена София" ще приеме финалите на Световната лига по волейбол. Нали се сещате какво значи това? Най-добрите отбори, изкупени билети, задължително участие на България като домакин... и това още преди залата да е напълно завършена и официално открита. Първият концерт там също е известен - той ще бъде на Жан-Мишел Жар на 9 октомври.

Откакто тази зала се строи, българите сме изпаднали в една лека еуфория, примесена с някакво странно усещане на несигурност. Толкова години чакаме у нас да има нормално пространство, подходящо за повече от един спорт. И изведнъж - ето я - "Арена София" вече се издига гордо в столицата, раждаща мечти и надежди за грандиозни състезания и концерти на велики групи. За съжаление, залата породи и нелогичен спор между варненци и софиянци за това кой град, видите ли, заслужава най-много да гледа на живо националите по волейбол. Този спор само го споменавам и го забравям, защото за мен е безумен.

Ако се абстрахираме от възторженото настроение, което новината за Световните финали ни докара, ще видим, че освен спортни емоции, тя носи и още нещо. Успокоява мнозина, че цялото това строителство не е било напразно. Защото "Арена София" може и засега да е кръстена на столицата, но тя е на цяла България - на феновете на спорта и на меломаните, които понякога се припокриват, а друг път са коренно различни. И е само началото на всичко добро, което би трябвало да се случи у нас.

Въпросът за стадионите в България е толкова изтъркан, че изобщо не е нужно да се коментира. Единственото, което трябва да се направи, е да се събаря до основи и да се строи наново. Във Варна пък Дворецът на спорта е доста остаряло съоръжение, което, за съжаление, се отразява и върху удобството на зрителите. А те са много. Почти винаги залата в морската ни столица е препълнена, особено когато там се изявяват волейнационалите. Хората стоически издържат на неистовата жега и липсата на кислород, които ги морят по стръмните седалки. Сега, с "Арена София" тези мъки може и да ни се спестят.

Що се отнася до музиката обаче, положението е привидно измамно. Уж си имаме много зали - "Фестивална", "Универсиада", "Христо Ботев", но звукът в тях е много далече от истината. Разбира се, понякога специалистите си свършват чудесно работата и докарват максимално доброто звучене, но някои "чаровни" подробности не са в правомощията им. Например зала "Фестивална" се намира на изключително некомуникативно място. Стара е колкото света. В зала "Христо Ботев" пък още на входа те "блъсват" олдскуул гардероби, в които, ако искаш, можеш да оставиш якето си в замяна на хвърчащо листче, номерирано с химикалка. И задължително трябва да платиш. Това, в случай, че има гардеробиерка, което е рядко. Когато вече си преглътнал първото изпитание и тактувайки си изпиеш достойно количество бира, идва ред на тоалетните. А там е адът. Мрачните стълби водят до още по-мрачно, но и по-влажно помещение с две врати. Пред едната има километрична опашка от дами, които небрежно се поклащат, чакайки си реда. Пред другата мъжете чинно си вършат работата без да се бавят и опашки няма. Кой ли да помисли за повече дамски тоалетни...

Всъщност това описание май става за всички софийски зали, в които се провеждат концерти. Изключение прави "Универсиада", която е "на центъра" и до нея се стига сравнително лесно, но за сметка на това е с още по-малко тоалетни. Точно там на концерт на Mark Foggo, Контрол и The Pomorians съм виждала опашката за дамската тоалетна да стига до тази за бирата. Една хитра мацка си взимаше бира, за да изчака по-приятно реда до тоалетната и имам чувството, че цяла вечер правеше безкрайни кръгчета.

В тези зали концертите се правят по простата причина, че няма къде другаде. За музикалните събития в топлите месеци на годината добра работа вършат стадионите, но дори и за тази цел те понякога се оказват лош домакин. Ще дам пример със стадион "Локомотив" в квартал Надежда, където след концерт сцената изгасна и тълпата пред нея потъна в мрак, тъй като там няма осветление. Сещате се как излизат хиляди хора, през тесни изходи и на тъмно. "Академик" е малък и неподдържан и изглежда единствено Националният стадион и стадион "Георги Аспарухов" се справят с ролята си на домакини на музикални събития. Това го казвам заради прекрасния Sonisphere 2010 и концерта на AC/DC на "Васил Левски" и гостуванията на The Roxette и Стинг на Герена. Иначе и там има кусури като тесни входове и опашки, но понякога само наличието на значително повече химически тоалетни е в състояние да омилостиви меломаните.

На 8 юли "Българска армия" ще приюти Judas Priest, Whitesnake, Mike and the Mechanics, Saxon и Slade и тогава ще разберем дали тепърва ще има концерти в Борисовата градина.

В останалите части на страната нещата изглеждат дори по-плачевно, но както всички знаем, рибата се вмирисва от главата, дано от там да се и отмирисва.

Надявам се "Арена София" наистина да е първата крачка към повече музика и спорт в България, защото само така ще бъдем конкуренция на съседните ни страни. А и само тогава бихме могли да присъстваме на истински нормален концерт или Световни финали по волейбол, бокс, бадминтон или каквото и да е. Но нека поживеем и видим.