Дали мъжете са плужеци? 3

Чуден въпрос. Глупав дори. Но не мога да спра да си го задавам. Още след като прочетох първите няколко глави от книгата "Дървото на Юда" на Арчибалд Кронин. Много хора сега ще кажат "Тая пък прочела една книга и сега размисли и страсти". Нямам намерение да ви занимавам с тях. Само пак ще попитам: Мъжете плужеци ли са? Или още по-ясно - безгръбначни и безволеви същества. Обвинявайте ме колкото си искате. Действителността говори. През 2012 г. важат същите правила и закони за мъжкото отношение, както през далееечната 1961 г., когато книгата е била издадена, вероятно и много преди това, за което авторът говори да бъдеописано от него. 

Сигурно не разбирате за какво говоря. Ако не сте чели книгата, разбираемо е. Но горе-долу за това: един мъж е готов да каже всичко, да обещае всичко и на теория да даде всичко на една жена, за да получи това, което иска. Секс. Винаги обещава да се ожени за нея, сякаш това е най-голямото благо, което една жена може да получи от мъжа. Или ѝ се кълне в любов толкова силно, че ще му изпръхнат устните от повтаряне на това колко я обича. Обаче след това намира нови хора, други жени, богатство, нов шанс и "ни лук ял, ни лук мирисал" оставя на времето да лекува мъката на изоставената му "годеница". И ако си мислите, че това е нормално, да ви кажа, че той го прави първо с една жена, а след години - същото, но с дъщеря ѝ. 

Ако съм ви заинтригувала поне малко, то прочетете книгата. 

Но аз искам да изтъкна няколко неща, които ми направиха поразително впечатление. 

Самият автор е мъж, това дори е мъжка книга, ако ми позволите такова определение. И самият автор представя героя си като мъж, който може да бъде наречен само по един общоприет начин - п*тка. (Не е патка и не е питка.) Под което да се разбира силен на обещания и в леглото, но слаб на изпълнение, безволев, безсилен в критични ситуации, готов да се откаже от всичко само и само да живее в охолство и да върви по лекия път или по-скоро по утъпкани пътеки, човек, който свива платната при всеки по-силен вятър, но на думи готов да се бие до смърт за това, което иска.

Няма повече да плюя по героя на Кронин и ще обърна поглед към съвременния мъж. Същият. Той обича да казва колко много пари изкарва и как може да осигури не едно, а пет семейства, но още живее с майка си. Той обещава на жена да се ожени за нея, но после спи с най-добрата ѝ приятелка и се сеща, че има още толкова млади "пиленца", които заслужават неговото внимание, той казва, че иска да промени света, а не може да промени собствено положение, той губи ума и дума, когато връхлети критична ситуация и оставя жена му да се оправя "защото тя е по-устата" и т.н., и т.н. 

Преди да сте се качили на танка и да сте ме прегазили няколко пъти, да кажа - не всички мъже са такива и не всички постъпват така. Също, ако мъжете са п*тки, то много от жените са кифли. Обаче някак не ми се иска да виждам такива мъже - безволеви, безхарактерни, безмълвни и гонещи само собствения си интерес. От колкото и блясък и бели ризи да са заобиколени, този ореол рано или късно пада и за никоя жена няма да привилегия да научи, че под цялото си финансово богатство и високи идеали, мъжът срещу нея е нищо повече от един плужек.