На страниците на Div.bg често ви разказваме за най-новите джаджи и изобретения, за "технологиите на ръба", ако мога така грубовато да калкирам английския израз. Няма спор, че иновациите са нещо хубаво, както е вярно и това, че светът на технологиите лети стремглаво напред, а ние се опитваме да подтичваме след него, най-често доколкото ни позволяват заплатите. Условията в момента са такива, че дори и да си купиш най-новия модел на нещо (телефон, компютър, фотоапарат или пасатор), той ще е остарял преди да успееш да го занесеш вкъщи и да го пуснеш. Това е разбираемо, защото, ако през миналия век трябваше нещата да се произвеждат на конвейер, за да се движи икономиката, днес по същата причина е нужно да се купува на конвейер. Технологиите се променят ежечасно, за да могат хората ежечасно да си ги купуват.
Тази тенденция има напълно неизбежни последствия – колкото и модерни, лъскави и главозамайващи да са новите неща, които си купуваме, те имат един основен недостатък – некачествени са. Като казвам некачествени, имам предвид, че животът им е кратък, не подлежат на поправка и са несъвместими с предметите от същия клас, които са излезли преди и ще излязат след тях.
Какво имам предвид – ако си купите един фотоапарат, след 1-2 години той ще се развали (ще се развали в деня, в който му изтече гаранцията, защото е проектиран така), вие ще го занесете на поправка и те ще ви кажат, че ремонтът ще ви излезе почти толкова, колкото да си купите нов и вие естествено ще направите второто. Картата ви с памет от стария обаче няма да пасва на новия, не защото е различна технически, а защото ще има едно малко пластмасово ръбче, което ще ѝ пречи да влиза. Така вие ще си купите и картата, схемата важи за всичко от компютри до леки коли.
Дигиталната ера ражда хилави деца, които умират почти веднага, след като видят бял свят, а единственото, което правят компаниите, е да набутат в ръцете ни новите си и още по-болни отрочета. Следващия път, когато се приберете в дома си, го огледайте, отворете шкафовете и чекмеджетата и веднага ще разберете, че около вас е пълно с технологични трупове, които или не работят, или изглеждат така, сякаш ги е правил пещерен човек и вие никога не бихте ги използвали, а само преди няколко години сте дали цяло състояние за тях.
Лошото е, всъщност не е лошо, защото истините не могат да са добри или лоши, та истината е, че този факт няма по никакъв начин да намали нито моето, нито вашето желание да си купуваме нови и модерни неща. Покупката е станала част от културата на западния, пък и на човека от изтока и това да нямаш нови неща е признак на нисък социален статус, а човек е готов да гладува, за да може да симулира високо социално положение.
Аз, например, нямам смартфон и причината за това е много проста – телефонът, който използвам в момента, е от преди да има смартфони и по някаква дяволска причина продължава да работи, затова аз няма защо да си купувам нов. Когато един ден старият ми се развали, вероятно ще си купя GSM от въпросния клас, но никога преди това. Хората, които вече имат, обаче смятат, че аз използвам не телефон, а речен камък и, казвам го с пълното убеждение, че е така, дори са развили физическа неприязън към подобни апарати и никога вече не биха ползвали подобно нещо, а точно след две години ще се чувстват по същия начин към сегашните си телефони.
Това състояние ми прилича много на едно друго, в което участват спринцовки и нагряти чаени лъжички, защото и при двете дозата винаги трябва да се вдига, нуждата е болезнена, а поне в началото удоволствието - върховно. Точно заради това да се "уцелиш" с нов телефон или таблет е толкова приятно чувство, което трае все по-кратко и по-кратко, колкото повече "използваш".