Версия "Онлайн полицайче" 0

Слънцето грее, птички пеят, а нашият екип се среща с Галя - новата героиня в рубриката "Татуираните българи". Тя е слънчева и усмихната, готова е да отговаря на всякакви въпроси, което си е предпоставка за интервю-мечта. Взимаме си по бира и започваме поредния разговор на тема татуировки, символика и хорско мнение, за което на никого реално не му пука.

Коя си ти? Как би се представила на някого, когото не познаваш?

Аз съм Галя. На човек, когото не познавам... по-скоро първо ще опитам да го опозная него, преди да представя себе си.

Тогава да те оставим в тайна?

Не, просто малко по-трудно се разкривам откъм емоции.

Христо Узунов: Да, но не се притесни от снимките? Защото има хора, които повече се притесняват от фотоапарата, отколкото от диктофона.

Не мисля, че снимките пък са по-разкриващи емоционалната страна на един човек.

Ще ни разкажеш ли какво работиш?

В момента съм рисков анализатор за онлайн плащания. Малко полицайче го раздавам (смеем се всички). Следим за измами с картови плащания. Компанията ни всъщност предлага платформа за процесване на онлайн плащания. Това е само за търговци. Ти влизаш например в някой сайт и искаш да си платиш нещо, но този сайт няма платформа за онлайн плащания. Идва при нас и ние процесваме твоето плащане. И ти ако си измамник, аз ти блокирам картата. А после правя анализ на измамата, която се е осъществила.

Разбирам, че работиш в корпоративна среда. Как възприемат колегите ти факта, че си татуирана?

На някои им е странно. Повечето всъщност доста се кефят и ме разпитват това какво е, онова какво е. Шефовете също го приеха доста интересно – разглеждаха ме супер много. Питаха ме дали смятам някога да премина full body.

Смяташ ли?

Ами то рано или късно май дотам ще се стигне...

Като гледам точно натам си си тръгнала...

(смее се) Да, натам вървят нещата, ама не бързам. От доста време се татуирам и все още имам много нетатуирана площ по себе си.

Значи не си имала някакви кофти преживявания в работата. Защото има хора, включително такива, които са гостували в "Татуираните българи", които не могат да се съблекат, ако се виждат татуировките им.

О, аз изобщо не се притеснявам от тези неща. Още на първия ден се разсъблякох и им казах, че ако някой има нещо против, да заповяда и да ми каже. Ама никой няма нищо против и всички колеги са супер отворени, което е много готино.

А извън работата – в някакви обикновени житейски ситуации?

В градския транспорт са ми най-любими бабите. Много са мили, много готино ме зяпат и ме гледат, и ме оглеждат осъдително.

Питат ли те "Защо бе, момиче?!"

Не. Всички ги е срам да ме питат. Само ме гледат, но и аз ги гледам и им се усмихвам. Имаше един дядо веднъж. Той ми каза, че имам много красиви неща по ръцете си. Разказа ми как е бил художник, рисувал е жени и много ги харесва, защото те са най-красивите неща на света. Беше много готино, ама се случва един път на милион.

Кога разбра, че искаш да се татуираш? Как реши изобщо?

Бях доста малка. Не знам как така реших. Може би съм гледала някакви татуирани хора по телевизията. Някъде олколо 12-13-годишна започнах да пищя на майка ми, че искам да се татуирам, което, разбира се, беше недопустимо. В крайна сметка, май бях на около 16, когато успях да я навия благополучно – най-прекрасната майка имам! И тя дойде с мен да се татуирам, защото под 18 години може само с придружител.

Какво си татуира?

(смее се) Татуирах се на кръста някъде през 2002 г. може би. Тогава бяха много модерни трайбълите. И си направих трайбъл със знака на Ин-Ян вътре, защото все пак трябва да е тематично, а аз съм зодия близнаци. Е, имаше някакъв смисъл в нещата. Татуирането беше 40 минути, аз умрях от болка. Изобщо не знаех какво се случва, каква е тая болка, незнайна за мене. И... после продължих...

Имаш ли я още или я покри?

Не, запазих си я. Имах възможността два пъти да я покрия с други татуси. Но реших да не я покривам, защото, колкото и да е грозна, вече да е зелена и на нищо да не прилича, това ми е първият татус и съм горда с него.

А последният кой ти е?

Последният ми е на бедрото. Татуирах си портрет на баща ми, лека му пръст. Този портрет всъщност е от картина, а не от снимка. Много бързо ми го направи моят татуист. Очаквах, че ще отнесем 2-3 сесии, защото е на целия ми крак, но ми го направи за два часа и половина. Това ми е първият портрет всъщност. Нямам други. А и никога не съм мислела да имам, но този го направих, точно защото е в цял ръст и е от картина, а не от снимка, дето става като паметник.

Ти каза, че татуировките ти не са в един стил.

Изобщо – колекционирам стилове.

Как решаваш какво да си татуираш – нещо емоционално ли запечатваш всеки път?

Ами то винаги е емоционално и винаги е свързано с нещо, което ми се е случило в някакъв момент от живота. Или пък е нещо, което искам да ми напомня за случка. Може да е нещо, което съм преодоляла или което не искам никога да преодолявам, за да е винаги с мен. В някои мои татуси има много дълбока символика, дето като ги видиш са много красиви, но нямаш никаква идея какво е това и защо този човек го носи. Обаче пък не го крия. Някой ако има интерес да научи какво е това и ме пита, аз си го казвам.

Смяташ ли, че татуировките по някакъв начин променят човека? Ти чувстваш ли се променена?

Не бих казала. Аз съм си аз. Да, изгражда те като някакъв друг тип характер, ама това по-скоро ти го налага обществото, че ти си от другите хора. Зимата примерно забравям, че имам татуси и никой не ги вижда. Хората си мислят, че съм на 20 години и ми искат лична карта. А лятото всички зяпат. Обаче това съм си аз.

То сега ако имаш 1-2 татуировки, хората някак си го приемат, но ако си се нашарил добре, както ти например, нещата коренно се променят и ти ставаш "различен".

Да, хората не са свикнали. Напоследък татуировките са по-популярни. Има супер много татуирани хора. Процентът е доста по-голям от този преди 10 години, да кажем. Но хората над 50-60 години още са си в онова време с повече консервативност. На тях им е ново, защото обществото вече не се срамува, всеки си показва тялото, носи каквито си иска дрехи, коси и т.н. Мисля, че този преход за тях, да приемат това за нещо нормално, е малко по-труден. Иначе ако си в среда с млади хора, всичко е ок и на никого не му прави впечатление.

С какво би могла да сравниш болката от татуирането?

На различните места болката е различна. Има някои неболезнени места, на които е ок. Ама те са много малко (смее се). И свършват доста бързо, ако решиш да започнеш да се татуираш там. Има доста тегави местенца, дето не мога да ги сравня с нищо. На корема например имах чувството, че ми стържат вътрешните органи с трион. Нагорещен. Също и на ръката отвътре на сгъвката, където е вената... венозно беше доста, доста трудно. Но болката от татуирането е съвсем друг тип болка, различна от познатите ни в ежедневието. Готина болка е, търпи се, знаеш защо го търпиш. А и също има разлика между едночасовата и четиричасовата болка.

Има ли нещо, което никога не би си татуирала?

Да. Пенис на челото.

Това е един чудесен отговор!

Каквото и да е на челото не бих...

Христо: Добре, а пенис, където и да е, ама не на челото би ли си татуирала?

(тук вече всички се смеем)

Ами ако е част от тяло например, не е изключено да има пенис някъде. Обаче не и на челото.

Кажи ми за финал какви са татуираните хора?

Те са като всички останали, не са с нищо по-лоши.

СКИ И СНОУБОРД ИНСТРУКТОР   ДЕТСКА УЧИТЕЛКА   РАМКИРАН   СУПЕРГЕРОИНЯТА В МЕДИЦИНАТА   МАЙСТОР-ГОТВАЧ   АБИТУРИЕНТКА-СТУДЕНТКА ЖЕНАТА В СВЕТА НА ДЕЦАТА ЕКСПЕРТ СЪБИРАНИЯ ММА БОЕЦ  МАРКЕТИНГОВА МАДАМА ЕНЕРГИЙНА МАЦКА БАНКЕР МНОГОФУНКЦИОНАЛЕН БАНКЕРКА ДАМАТА В РЕКЛАМАТА ФИЛОСОФ IT СПЕЦИАЛИСТ

Ако и вие сте притежатели на много татуировки или познавате "нашарени" хора, подходящи за рубриката ни "Татуираните българи", свържете се с нас във Facebook страницата на Div.bg и рубриката "Татуираните българи" или на contact@div.bg.